tag:blogger.com,1999:blog-39228121827467140242011-07-07T14:49:48.742-07:00Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.comBlogger2511100tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-36797430140743430392010-06-23T03:44:00.001-07:002010-06-23T03:44:49.692-07:00

автор: Геолина Стефанова Ръцете ми кървят. Защо?!... Не знам. Не съм светица, за да нося тези рани, но блика кръв и търся светъл храм, в покоя му да коленича, мамо. Ти плачеш в нощите, когато ме боли и молиш Бог в сърцето ми да влезе. Да приласкае, излекува, причести, да ми помогне да ме има... Да живея. А аз се лутам в своя странен свят - виражи между сенки и реалност. Взривявам чувства и не

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-31331127805527063732010-06-23T03:39:00.000-07:002010-06-23T03:39:16.559-07:00

автор: Борис Христов I. Затварям ви за думите, уши - резето спускам. Не искам в моя дом да се говори за изкуство - не искам в хленчене и мъдрословия угодни напразно да се споменава името господне. Когато имаше какво да каже на сърцето, устата ми не криеше езика под небцето и в стихове - спасителни - макар и тихо, звънях отвътре, докато отвън ме биха... Ала сега, докато в разума е

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-59368911615311135982010-06-23T02:32:00.000-07:002010-06-23T03:35:01.312-07:00

автор: Жак Превер При всички премеждия, каквито да бяха, той от нищо и никого не бе чувствал уплаха - беше храбър наистина, така че, когато В една хубава сутрин му се стори, че вижда нещо отвън той каза си: "Нищо! навярно е сън!" И сигурно имаше за себе си право да го казва с такова убеждение здраво - вън нямаше нищо наистина. И когато във същата тази хубава сутрин чу, че някой го вика от

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-25146264098671456242010-06-23T02:28:00.000-07:002010-06-23T02:28:14.196-07:00

автор: Пол Елюар Нощта не трае никога без край - а има-щом като го казвам и щом като го потвърждавам- в завършека на всяка скръб един прозорец, един отворен,осветен прозорец, и винаги по някоя мечта те чака будна, желание и глад,които да задоволиш, изпълнено със чисти пориви сърце, протегната ръка,отворена ръка, загрижени очи, един живот живота ти да сподели.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-24766227309184781702010-06-23T01:24:00.000-07:002010-06-23T01:24:33.686-07:00

автор: Любен Кюркчиев момичето със млечнобяла кожа което сред бамбука се разложи момичето с коса като мастило се бе самоубило момичето с очи като лисица с разпънати до скъсване зеници момичето със устни от къпини поиска да изстине

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-56360726413586829632010-05-26T00:11:00.000-07:002010-05-26T00:17:20.243-07:00

автор: Бинка ПееваТИ беше истински воин тогава любими. Млад хитър и красив. Неустоим. Упорит. Одисей. Разбрах за какво ми е мъчно. Не за тебе а за младия воин белозъбо и хищно усмихнат.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-34844698909571356722010-04-26T00:44:00.000-07:002010-04-26T00:47:43.462-07:00

жената с белезиСтранно дали слепият масажист я смята за красива,дали събира плътта й в картини,дали ги сглобява веднага, илипо-късно, много по-късно, в тишината на своята стаяи с ръце в скута,я разстила пред себе си,дали изобщо мисли той за красотата,или за него това е само работа,извивката на гърба й,ръбове, хълмове...дали прочита във напрегнатитечасти на плътта йнищетата на други ръце,не своите

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-38229809495838892202010-03-17T03:34:00.000-07:002010-03-17T03:34:00.589-07:00

автор: Веселин Иванов Небето свършва в сенокоса - по съхнещите върхове на шипки. Татула има толкова въпросиза собственото си поникване. Решило е да расне наобратно –парче земя, изпръхващо на слънце.Небето се преражда водоравнопо грапавите сипеи на хълма.Това небе ще стигне до момента, във който ще се свие до чертица.Ще се превърне в дъжд и колело, преплетено

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-89013348931519593872010-03-17T03:31:00.000-07:002010-03-17T03:31:00.318-07:00

автор: Веселин Иванов Във този век на Тарантино,Кустурица и Алмодовар, остава да убиеш Бил, да правиш секс със пуйкаили да бъдеш травестит – въпрос на избор.Мечтая си за Аризона, където да летиш е леснои рибите са влюбени във вятъра. Сънувам сънища на ескимосии майсторя машината на времето. Perpetuum mobile.Когато ми омръзне си измислям Hostelи чупя кости, режа стави, бъркам с пръсти във

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-19193410200287588242010-03-17T03:30:00.000-07:002010-03-17T03:30:00.460-07:00

автор: Димитрина Равалиева Грах. Котешка храна. И сол.Да купя свещи. Да платя билета.Излитат самолети. В си бемолзвънтят стъклата. И е вечер. Петък.Прогнозата е дъжд. Като съдба.Бездънен - ще ни връхлети, ще рукне.Като признание в любов върху гърбана списъка със нужните продукти.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-50370971174493479612010-03-17T03:23:00.000-07:002010-03-17T03:23:00.139-07:00

Кентавърът на Добромир Тоневпод счупено небеживяхме мълчаливи като църквипо влажната мазилка са избиличудесата нис които хранехме невежитедори проклятия не биха ни докосналипод електрическата ни обвивкачовеко звезденще те завърна сред конете тище те направя пак кентавъра аз ще гледам отдалечкак си щастливв житата с гривитекопитатаи с белег от подковаа ти от мнимите разпятия ще ме

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-5224174983869518992010-01-09T07:06:00.000-08:002010-01-09T07:11:51.971-08:00

автор: Стефан ХимитлийскиНа съмванебедрата ти напомнятпещта, опекла медената пита:на съмване си толкова любовна –за сънищата няма да те питам.В един тълковник, струва ми се, четох,че сънищата някой ден се сбъдват:сред сто по сто стареещи момчета,най-младото в съня ти аз ще бъда.Не се опитвай да избягаш с поглед –сред сто мъже е сто пъти по-пусто:подобно дивеч, от ловците погнат,аз ще те скрия с

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-18594583490411749232009-11-24T14:03:00.000-08:002009-11-24T14:05:35.702-08:00

автор: Mrs_Robinson Бог, който е любов, който е у нас, които сме Негови подобия... заключена в дъждовно ехо,Йо-то-то-ви, жената на моя живот,разговаря само с призрациЙо-то-то-ви, коятозапочна персоналното си Съ-Творение,несъвършеното си богоподобие,като горяща пеперуда...преди, когато знаех по-малко,си мислех, че мога да виждами казвах (о, колко съм горд, колко горд съм, колко Съм):няма

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-67487181218024952362009-11-24T13:57:00.000-08:002009-11-24T13:58:20.016-08:00

автор: Mrs_RobinsonТигърът на Лора има оранжев смяхзелена памет, бели мислии фойерверков устремрисуващ над тревитевъзторга на кръвтаневолно жестокнебрежно красивпочти съвършен…Тигърът на Лора има раиран гласлунен поглед от остро кадифеи лениво бързо тялос филигранни мускуливъв вените му още проблясватсуевериятана газелитено гръбнакът му емълчалива струнапризоваваща покоя…Тигърът на Лорасе

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-9355515987476466492009-11-24T13:52:00.000-08:002009-11-24T13:53:59.947-08:00

автор: Mrs_Robinsonето, идва баща ми,подобен на камбанария,на тръстика, в която пее вятър,на кентавър, препускащна изгревидва баща митоплина, нашироко разлятакоси в арабески по смуглите скулии две безгрижни трапчинкиизгряващибаща мис пантери в кръвта сис ръце - гнездана върха на света,зеници сипващи се -розови венчелистчетав обгръщанеето, идва баща мимайка ми вижда само негои към света се

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-85064204589075370232009-11-24T01:12:00.000-08:002009-11-24T01:13:42.688-08:00

автор: Октавио Пас /Мексико/С градската нощ от камък и сушавлиза полето в моята стая.Протяга зелени ръце с часовници ръчни от птици,с гривни от листи.Носи река в ръката.Влиза и синьото небе на полетос кошница перли, току-що обрани.Сяда морето редом със мене,проснало своята бяла опашка по пода.От мълчанието никне дърво от музика бавна.От дървото увисват всички хубави думи,блещукат, узряват и

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-43045681847307538372009-11-17T05:39:00.000-08:002009-11-24T01:10:21.452-08:00

автор: Ив Бонфоа /Франция/Там несъмнено винаги по дълга улица накрая,където съм вървял като дете е маслената локва,четириъгълник от тежка смърт под черното небе.След това поезиятаотдели водите си от другите водии нито красотата, нито цветовете я задържат.Тя се тревожи за желязото и за нощта.Тя храни дълга скръб на мъртъв бряг и мост железен,мост прехвърлен върху бряг отсрещен и по-нощентой,

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-59012937434436773222009-11-16T00:40:00.000-08:002009-11-16T00:41:33.128-08:00

автор: Веселин ИвановЗащо ли да рисуваме със думи?Нали са “курви” според Хичкок.Кажи, че слънцето е цирейи че звездите стискат гнойните си пъпки.Че храчим думите,че любовта се ражда след оргазмав изкълчените клони на дървета.Че птиците туберкулозно кашлят,а красотата е утопия за слепи…Кажи, че не вървим, а куцаме.Че вместо въздух дишаме цигари.Погледнем ли света така обаче,сме малодушнии сме се

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-86476239777975877802009-11-16T00:38:00.000-08:002009-11-16T00:39:05.488-08:00

автор: Веселин ИвановРазкъсано отекват звуци.Дъждът навън е кречетало.Листата спят.Комарите са глухи.Нощта е хладно наметало.И няма лебеди.Избихте ги!Но не за пирове, страхливци мижави!Бутилка бира и решихте:“Човечеството ни е застрашено от умиране!”Да бях прихванал птичия ви грип!Да бях обречен. Да умирах!Умрял бих, но щастлив!Че ще нахраня птиците.Ако ги имаше…

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-80895219022790004292009-11-16T00:28:00.000-08:002009-11-16T00:30:47.318-08:00

автор: Веселин ИвановА рамото тие пързалка към отвъдното.И устните тиса пастелени приумици.Рисуваш ли дъжда,или си истинска…Настръхваш ли,когато те сънувам?

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-61070793790533638902009-10-11T08:12:00.000-07:002009-10-11T08:14:11.196-07:00

автор: Макс Коенкак да започнанаверно с ъгълана който взимах решениястоях там и онази вечеркогато ти профучапрез любимата ми локваочите ти ме плиснахаи станах целия на сини петнатръгнах след тебза да ти държа шлифераако понечиш да го облечешслед това се опитах да те захапяс най-привлекателната си усмивкапрошепнах и няколко съгласниза да не изглеждам перфектени ти научи всичко за мени такадо един

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-71905178367129152992009-10-03T02:13:00.000-07:002009-10-03T02:15:08.383-07:00

автор: Недялко СлавовСега четеш живота си обратно.На тридесет си - Маг с ръка, коятоот мраморната шапка вади статуи.Пред гарата блестят във жегата стопенигофрираните вафли - ситроените -и празния ти куфар свети като тях -роднински задници са го полирали със прах.Париж е вече твой, защото всеки градлежи пред Одисей, щом носи куфар и е млад.А там все чакат Те - случайните Елени.Квартирите без щори,

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-53618917519644725002009-10-03T02:10:00.000-07:002009-10-03T02:11:02.123-07:00

автор: Йожеф ТорнаиПаметтакато лъч на прожекторопипва някогашните места,най-внимателно се спирав къщата, в градината на Балатон,на двойния диван във стаичката на приземния етаж,където авлигите преди епохата на кредапрез отворения прозорец съзерцавали садвама опасни любещи се:каменоглавия, бълбукогласен мъжи червенокосата жена жарена от диви огнени езици.На прага на кухничката, водеща към

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-47282673032730338902009-10-03T01:59:00.000-07:002009-10-03T02:00:52.146-07:00

автор: Силард БорбейТогава още нямах телефонен секретар, та не можехда се обадя на себе си. Смешно е,а май и болестно - това чувство за сигурност, че когато и да биломога да чуя собствения си глас. Има един глас, който е -макар машинен - мой. А като се замисля, нямам и другосигурно притежание: само този далечен глас,идващ от някакъв уред. И още това, че когато и да било,откъдето и да било мога да

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-27148228312073599182009-10-03T01:56:00.000-07:002009-10-03T01:57:32.771-07:00

Обикновено, когато почвам да се къпя,ти се шмугваш при мене в банята, сега ти се налагало,не си виновна, и ето те седиш на обръча.Благоприлично изчаквам (евентуално дискретносе плицикам) края на процеса,незабележимо понякога във въздуха подушвам,ти миеш си ръцете, после излизаш, набързо всичко, за да не ме смущаваш дълго време(което вътре е, то вътре си е, таквиз са вече баните)

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-40425615077100668872009-10-03T01:48:00.000-07:002009-10-03T01:49:50.923-07:00

дами и господаще бъдете ли така любезни да преустановитеили поне понамалите дозите паранояс които поддържате баналните ежедневия баналните нощувки баналните искрености баналните разходкибанановите жестове дами и господашепи меланхолия и добронамерена перверзияот компетентност и коректност дами и господамоля ви да престанете да марширувате с думите систриктно и атрактивно

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-32596203438415238082009-10-03T01:42:00.000-07:002009-10-03T01:43:03.864-07:00

Къщатапосокитесъбира като своигласове и стъпкиследватбавното й пентиментостаиумножени в погледанахлуватстаята със цветните стъкластаята със съдове водастаята с огледала и шапкистаята с легла от водораслистаята със среднощен звънстоята в която няма мястостаята със жестове на сътворениестоята затворена за лятотостоята със птичи гласовестаята със купчина писмастаята със плясък на крилестаята с кълба

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-39209884741864156882009-10-03T01:38:00.000-07:002009-10-03T01:39:49.868-07:00

този град е по-тъжен от остаряла проститутказакърпените му улици, пребледнели под лампитеуморените му светофаристарите, разлепени от дъжда киноафишитишината на спирките и будките за вестници - сутрин на разсъмванев този град късни болки и предишни решения ме застигат в някой подлезили както си пресичама всъщност опитвам да мисля красиви нещачувам само бързите стъпки на думите - тичат в главата

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-29322358511061435092009-10-03T01:34:00.000-07:002009-10-03T01:36:42.136-07:00

автор: Марио Коевнякога си многолюдензвънът на черковната камбанавдига гарвана от кръставижда зимата от високо тойзапотени прозорци тук-тамследи от сърни гълъби кокошкикръв на прасепо-надолу луковици коренимравкиумрял конощиппод тях обли камъчетаот бивша рекаслед това глинавижда гарванъткак пада мраки пияният умира в пряспапокрай пътянеиздоена крававие към луната...*Стар дядобълва мисли и

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-64960162896747388182009-10-03T01:27:00.000-07:002009-10-03T01:30:42.054-07:00

те разравяха брега и пускаха дърветавъв водатаа пясъка изсипваха в прииждащи камионипосле влекачите подобно шествиеотнасяха с претъпканите шлеповемъртвите дървета навътре във моретоgood faith limitedгърдите на момичетата проснати на плажапетък е безкрайно дълъг дентялото тялотопохлупете здраво тялотода не би да се размърдапонеже никогане сте билиразличниот скиптъра увисналнад неяне сте го носели

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-58341341684939983142009-10-03T01:25:00.001-07:002009-10-03T01:25:47.902-07:00

"Не трябва да се подценява силата наслучайностите да раждат чудовища."Знае: ако напише това - все едно го е извадила от себе си.Ето така - бърка и вади.Изречение след изречение влачи след сянката сиИз тъмния лабиринт на тялото.С написаното ще заживее по-леко, няма да сънува толкова,ще освободи тялото от излишната тежест.И когато следващия път я пита: колко тежиш,ще каже: 54, а той: какво ти се е

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-5096162750516837152009-10-03T01:19:00.000-07:002009-10-03T01:20:09.653-07:00

Едисондосущ котка захапала малкото за вратлетосветлината ме влачи из цялата стаядокато жили издуят стенитеи килимът изплюе своето вълнено синьо сърцев къщата няма стопанисамо желания:да се измъкна от пола сиот лявата си половинаот последната си твърдина литературатакотката е къпина която гори в средата на стаятатам се сбъдват всички желаниябез умораи без да оставят ненужни следипосле котката спи

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-26846809571496226752009-10-03T01:14:00.000-07:002009-10-03T01:17:54.373-07:00

Discovery channelУлицата, по която минаваме труднопроходимапо обед -всеки ден отначало -майките,хванали децатапрез кръста,мъжете в инвалидни колички,букетчета здравец,червено мушкато,иконите,празните чаши от кока-кола,шапките,табелите с история -“Помогнете, добри хора...”,догонянето,виковете,обещанията,клетвите -- Чака те голямо пътуване! -всеки денпо обед.ЖителствоС годинитепространствата се

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-85419003355213436292009-10-03T01:12:00.000-07:002009-10-03T01:13:54.015-07:00

автор: Ищван Ференцеш1.Бе Коледа, когато се родих.Извика мама в нищото... Валешесняг, под горите скитащ пес зави,родината ми никъде не беше.Проскърца портичката, влезе там,със името за мен, Свети Ищван,крал или мъченик - не знае сам...2.Когато се родих, чардак се свлече,въшлив пастир замръзваше в еднакошара празна, в парцалак облечен,в тропосана с бодлива тел страна -без блян дори връз чиста

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-91949564026514525512009-10-03T01:08:00.000-07:002009-10-03T01:09:59.363-07:00

Една декемврийска вечер - при антикваряНа табелката смътно упътване към магазина,вътре мръзне един мъж с кожух, негов е магазинът,Ева се оглежда, аз питам:Имате ли приказките на Толкин?Типът е сънен и мисля, хитър,и по-успокоително е, че не отговаряи на улицата Ева не пита за Толкини когато понечих да й разкажа, не отговаря -влюбена е в себе си, а аз в никого,макар разходката ни да има известен

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-90289746093811815832009-10-03T01:04:00.000-07:002009-10-03T01:05:59.505-07:00

автор: Недялко СлавовАнамъжете които убива със устнипогребва ги в утринен облакпоплаквачас дванатъжена до прозорецапосле тананикаЧувственият й пол я употребява прекомерно-----Стадото я изоставяМести се Обзема я отновоМножеството му от самкичезне с месеци Напролетстадото върви през неяТя лежи по пълнолуниеСлуша тъмния му тътенМаргое сивоока вечера стигне ли до сутринтаочите й са с цвят на

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-19091187865792550252009-10-03T01:00:00.000-07:002009-10-03T01:01:04.247-07:00

Домът й - между два стола.Свикнала е с това място.Легло, телевизор, плетен кош за дрехи.Все още може да се зарадва,когато сутрин, докато се събужда,слънчев лъч гъделичка лицето й.Не е лесбийка,но вече не обича мъжете.(Чувственият й живот така да се каже е виртуален.)Не се поддава лесно,когато белият лист я повика.Дълго си остри молива,полива мушкатото, мие чинии,реже си ноктите на краката. Et

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-63315580008443449912009-10-03T00:57:00.000-07:002009-10-03T00:58:31.460-07:00

DI HEINER MASHINEАЗ СЪМ МАШИНА ЗА ДИМ- щастлив съм.PERPETUUM MÜLLER1 КОТКА СРЕД ГЪЛЪБИТЕ НА ПОКРИВА1 сива конкретна котка.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-27829214867765432052009-10-03T00:38:00.000-07:002009-10-03T00:42:05.110-07:00

автор: Кирил МерджанскиПясъченНякой ден прозренията свършват.Кръгът ще се затвори.Ще дойде скоро редна възродените в прахта крака на мъртвите,а живите над тяхспокойно си вечерят.Когато се стопят посоките и стъпките,и се покрие времето със всичко тук, което е отгоре,ще го обърне нечия ръка отново.(Отдавна трябваше да сме готови!)ТеченПод залеза тече, не спира пълнокръвната съдба,обагрила обагрена

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-37619808070563780592009-10-03T00:22:00.000-07:002009-10-03T00:23:19.362-07:00

Това е истинската радост в живота:да бъдеш използван за цел,която смяташ за велика.Да бъдеш природна сила,а не неспокоен, егоистичен малък глупакс болести и страдания, който се оплаква,че светът не желае да се посветина щастието му.Аз смятам, че животът ми принадлежи на цялото обществои докато съм жив, е моя привилегия да правя за него, каквото мога.Искам да бъда употребен докрай, когато умра -

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-18116424463604843332009-10-03T00:17:00.000-07:002009-10-03T00:18:12.248-07:00

Никой човек не е остров, затворен в себе си;всеки е парченце от сушата, частица от океана;и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,тъй както ако нос е бил отнесен или домътна твой приятел, или пък твоят собствен;смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;така че никога не питай за кого бие камбаната;тя бие за теб.Джон Дън

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-79551984100078763002009-10-03T00:10:00.000-07:002009-10-03T00:13:14.964-07:00

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-27984124625370451372009-09-28T02:13:00.000-07:002009-09-28T02:15:28.885-07:00

Автор: lorsa - Лора Константинова ДимитроваНеочаквано, но тази нощ сънувах те.Беше сън-като онези-в приказките-като връхлетяващо осъмванев шепите разпукани на скитника...Сънувах те такъв, какъвто нямам те-мой. А тази дума казва всичко.В приказките с обич се ранявамеи утрото ме зашлеви с „обичам”.Затова ли казва се РЕАЛНОСТ?Болно, нежелано приземяване...В шепите на скитника събрахмевсяка нежност-

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-89804483173057923342009-09-28T02:12:00.001-07:002009-09-28T02:12:55.049-07:00

Автор: lorsa - Лора Константинова ДимитроваНедей.Не ме лъжи, че днес съм хубава.Била съм по-красива щом не плача.Не се опитвай да ме гледаш влюбено,веднъж подлъга ме.За втори-няма начин.Красив си. По-красив не съм те виждала,дали си спомням?Помня. Като теб.Разказваш за прекрасното ни минало-двама млади влюбени в портрет.Така и не разбрах защо го правиш.Повярвай ми-и тя не го разбира.Защо ме

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-55252833532794034592009-09-28T02:07:00.000-07:002009-09-28T02:09:21.379-07:00

Автор: lorsa - Лора Константинова ДимитроваКолко му е-просто ръкостискане,най-тънката струйчица пот изтече се-не е любов, (а сякаш ми се искаше...)това е най-обикновено срещане,най-нелепо скръцване със зъбиот награпавялата случайност,това е стол за престаряло влюбванеи език прехапан от... неказаност.Не е любов-тя чака те в колата;тя спи на бархетната ти въглавницаи чопли семки в стаята на майка

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-68506907538386461212009-09-28T00:36:00.001-07:002009-09-28T00:36:46.930-07:00

автор: Педро СалинасДОКАТО има някой отворен прозорец, очи, завръщащи се от съня, друга започваща утрин. Море със странстващи вълни - докато има - продавачи на веселия, донасящи ги и отнасящи ги. Лен за предачката, дървета дръзващи - докато има - и вятър за селвата. Жасмин, карамфил, бяла лилия, където ги има, и където не в имената, които ги мамят. Докато има сенки, които отричат мрака,

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-79263240917250749122009-09-28T00:03:00.000-07:002009-09-28T00:04:50.776-07:00

Автор: Франсоа ВийонМинават за красноречиви влюбчивите венецианки, седят из древните архиви на приказки дори спартанки, а римлянки - републиканки, и флорентинки, умни триж, ще те побъркат със гатанки, но най-устати са в Париж.В устата, знам, че нямат сливи добрите неаполитанки, че кудкудякат като диви за бой готовите германки; египтянки и атинянки, че и унгарките ги виж, наред с прочутите испанки

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-60791513329100341622009-09-28T00:01:00.001-07:002009-09-28T00:01:49.163-07:00

Във ФонтенблоПред хотел „Черният орел”Има бик, сътворен от Роза Бонер*Наоколо и малко встраниИма гораОще малко по-далеч встраниКрасиви теласа се спотаили в горатаНещастиетои съвсем наблизо щастиетоЩастието, с кръгове под очитеЩастието, с борови иглички по гърбаЩастието, което не мисли за нищоЩастието, застинало като бика,Творение на Роза Бонер.И до него нещастието,Нещастието, със златен часовники

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-25597966023718505192009-09-27T23:41:00.001-07:002009-09-27T23:41:59.717-07:00

Автор:Пламен Парнарев (parnar)Беше тъжна и скучна игра. Като в стара пиеса. С изтънелия глас на суфльора отпред.Със познатата празнично – жълта завеса,скрила в мене последния ред….Мизансцен бе денят. Полусляп.С бутафорни криле. Или кръг от оловни минути.Прикован. Като целия есенен свят.Скъсал тънката връв на своето безумие.Някак в мен оцеля тази нежност.На кратките думи. Без подсказванезад

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-16488512852853189922009-09-27T23:13:00.001-07:002009-09-27T23:13:34.883-07:00

ура, казват розите, днес е денят на обвиненията и ние сме червени като кръвта. ура, казват розите, днес е сряда и ние цъфтим докато войниците падат и любовниците също, и змията в думата. ура, казват розите, мрака прави всичко еднакво, като светлините, които угаснаха, слънцето напуска тъмни континенти и редици от камък. ура, казват розите, оръдията и кулите, птиците, пчелите, бомбардировачите,

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-63913472455784944132009-09-27T23:09:00.000-07:002009-09-27T23:10:21.875-07:00

При цветарката влиза човек и мълком избира цветя.Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.Човекът бръква в джоба си, търси пари, пари за цветята.В същото време той слага ръка на сърцето си, и пада внезапно.Пада, парите се пръскат и заедно с тях, с човека, паднал на пода, падат цветята.Цветарката мълком стои пред парите, които навред се търкалят, пред тези цветя, които увяхват, пред този човек,

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-69259458880043426922009-08-13T08:16:00.000-07:002009-11-17T05:50:45.413-08:00

Пламен Парнарев (parnar)Като сянка е тази завеса.След прожектора капе. В метафори.В прах от сцената.В прах от лицата.В кръгли мисли, поети без нафора.На последния ред са актьорите.(Ние - стари и смешни столове.)В прах от сцената лепне умора.Или в сън – до неделната гроздова...2Нейде с тихото лягат лозниците.И светлеят в окото на дрозда.Между зъбите скърцат личности.Скрили в пазва ланшните

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-71111143336442776462009-07-11T09:18:00.000-07:002009-07-11T09:18:00.825-07:00

автор: Ина Николовав очите ми трептящи по асфалтовите му ръцезаострените гласове на акварелите потичат(никой не намери бледите ти рани Живописецо)в невиждания танц на траекторииисторията ти по вените ми никнеи избухвабез да спирати лиКолоритенинжектираш в светлооките им мъжки мозъцидуми за да ми повтаряткак съм страдала достатъчно (от днес ще ме обичат)а аз да издишвам за тяхнай- фалшивите си

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-14608060821819228432009-07-06T01:15:00.000-07:002009-07-06T01:16:12.873-07:00

автор: Катя НачеваДишам в ръцете ти,по клепачите хуквами все забравям да те попитам,как ме обичаш толкова рошава,толкова хлъзгава през сърцето ти,катереща са по клена,който искаш да снимаш…Как ме обичаш такава;с рани по стъпалата от бързане,с всичките ми объркани гравитации,с ранното тръгване,вечното непристигане…Как ме обичашс всичките ми проклети стихове,сънищата ми за високо,с цялата сол във

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-11431697899708712362009-07-06T01:13:00.000-07:002009-07-06T01:14:36.096-07:00

автор: Катя Начеватиха съм – парчета от стомнаблизо до кладенецапих на връщанена тръгване плюхи очите ти съмнахатиха съмнажежена монетаблизо до джоба ти -купих с теб облацина връщане ги продадох -глътка вода и струнав подлеза със китаритеКолко ли струвагърбът на Джокондата?Ако още веднъж се счупяпо-близо ли ще приседна до всички посоки?тих ситочно такъв,какъвто не те помнят всичките ми

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-8348146806266089062009-07-06T01:09:00.000-07:002009-07-06T01:10:47.253-07:00

автор: Катя Начевав третия или четвъртия ден* на раздялата се осмелих да си представя света и да го приема за свой тогава, дори, нарекох те О, Хенри! – отива ми този възглас шапката ми примигва след него и дръж я открадна жестовете изрязали профила на лицето докато се взира в тавана пораснал от дишането на илюзии и търсиш, протягаш, събираш… но любовта не е О,х! осмелих се да ти го кажа когато

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-2108964652374968112009-06-23T04:11:00.000-07:002009-06-23T04:12:34.514-07:00

автор: Жак ПреверВратата на банята е заключена,но слънцето влиза през прозорецаи се къпе във ваната,и се смее във пяната,а сапунът плаче, защотому е влезло слънце в окото.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-3351671604866863562009-06-23T04:09:00.000-07:002009-06-23T04:11:33.166-07:00

автор: Ръдиард КиплингАко умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,когато всеки губи дух и теб в това вини;Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,но вслушваш се и във съмнението отстрани;Ако умееш да изчакваш и да се не отегчавашили, клеветен, не си служиш сам със клеветиили пък, мразен, на омразата сам ти не се поддаваш,но не умуваш и не се държиш надменно ти;Ако мечтаеш, без да

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-15610544650922158132009-06-23T04:08:00.000-07:002009-06-23T04:09:10.093-07:00

автор: Валери СтанковОт хиляди лета пастири слеписа ни повели някъде нагоре,където ни очакват сухи репеи,изтръгнати от ветрищата корени,където подир дъжд едва покълватревицата – душица омърлушена,а вълци с нокти в белите ни хълбоциизпиват от гръкляните ни сушата.Пастирите натирят ни пресипналии псуват в ямурлуците разпасани,а ние се катерим все по сипея –да стигнем до заветните им пасища.Но там

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-48300937911938615632009-06-23T04:07:00.000-07:002009-06-23T04:08:13.094-07:00

автор: Богдан ДичевЧакалнята на гарата, закъсал съм с цигаритеминутите оказват съпротиваКартинката е старата - два куфара, китаратаЗавръщам се, а всъщност си отивамСмениха се сезоните, съблякоха се клонитесега октомври слънчев е обачепрепълнени пероните, очакват ни вагонитеАз смея се, но всъщност плачаВ купето пак съседите, дотягат със беседитебюфета ми предлага топла бираче весел съм не гледайте

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-58937808106136598372009-06-23T04:05:00.000-07:002009-06-23T04:07:01.994-07:00

автор: Веселин ХанчевСамичък в студената бяла горадве нощи човекът се влече.И каза гората: - Нима не разбра?Ранен си. Отиваш си вече.Умираш. Далеч е отрядът сега.Ни стряха, ни лек, ни пътека.Но глух бе човека, съборен в снега.Пълзеше, пълзеше човека.И каза гората: - Смири се и спри!Не ще се изтръгнеш от мене.Виж - бързият гълъб е паднал дори,до тебе с крила укротени.Къде ще отидеш с такива нозе,

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-19488165063371824332009-06-23T04:04:00.000-07:002009-06-23T04:05:45.104-07:00

автор: Райнер Мария РилкеАз все четях... Край влажните стъкларъмеше дъжд в следобедна мъгла.Не чувах вече вятъра навън,четях като насън.От страниците гледаха лицатана хора, с мисли губещи се в мрак.А времето бе спряло своя бяг.Аз виждах как засипва светлинатамъглявостта от думи, виждах каксе рее: вечер, вечер... над словата.Аз не отмествах поглед: редоветесе късаха и думите им вечесе пръскаха,

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-23274117431171193152009-06-23T04:01:00.000-07:002009-06-23T04:02:58.600-07:00

автор: Борис ВианГосподин Президент,аз ви пиша писмо.За писмото даноотделите момент.Днес призовка дойде,с новина, с новина -да вървя на война,да убивам, но не ...Аз не съм се родил,за да правя войни,за да правя злиниаз не съм се родил.Ето, пиша ви аз -няма фронт, няма тил -аз съм твърдо решил:дезертирам от вас.Аз баща си видяхкак умря - инвалид.Как и брат ми убитсе завърна при нас.В гроба майка

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-91026150070068226982009-06-23T04:00:00.000-07:002009-06-23T04:01:39.948-07:00

автор: Борис ВианНа улицата има слънцеОбичам слънцето но улицата не обичамИ оставам през деня във къщиВ очакване светът да дойдеСъс позлатените си кулиСъс свойте водопади белиСъс свойте гласове от сълзиСъс песните на веселите хораИли на заплатените да пеятА вечер идва онзи мигКогато улицата става другаИзчезва под перата на нощтаПълна с "може би"И с мечтите на умрелите отдавнаТогава аз на улицата

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-57289191612944029162009-06-23T03:59:00.000-07:002009-06-23T04:00:36.040-07:00

автор: Борис ВианНе бих желал да пукна,преди да съм видялонези черни кучета,които спят без сън,маймуните от тропикасъс задника им голи сребърните паяци,изпридащи гнездо.Не бих желал да пукна,преди да съм разбралдали монета не ефалшивата луна,дали умира слънцето,сезоните далинаистина са четири.Не искам аз да пукна,преди да съм успялда премина в рокляпрез целия Париж,без да съм надникналв

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-48508923792793859752009-06-23T03:58:00.000-07:002009-06-23T03:59:28.218-07:00

автор: Борис ВианНикога не съм срещал жена,Която да ме накара да съжалявам, че съм мъж.Само че не бива да приемат и това за комплимент.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-87684300649013153102009-06-23T03:56:00.000-07:002009-06-23T03:58:01.257-07:00

автор: Борис ВианНа невиннитеА ако ви запитат неочаквано:“Добродетелно ли е да си невинен?”Аз не бих им отговорил, ноБих изтърсил нещо за измъкване:“Да сте чели някога Сезан?”Някои забравят как се лъжеИ ни уверяват: “Аз не знам!”Не можеш всичките да ги принудиш.Наистина, да си невинен не е добродетел.От памтивек в невинността човек се е съмнявал.И леля ми бе фрашкана със добродетели,Тя досега ги

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-49295339514043587632009-06-23T03:55:00.000-07:002009-06-23T03:56:15.422-07:00

автор: Робърт БърнсСлед дълъг полет Аполонведнъж от небесатас Пегас, крилатия си кон,се спуснал на земята.Пегас не бил добър пешак:подхлъзнал се по склона,закуцал и провлякъл кракза скръб на Аполона.В ковачницата на Вулканзакарал го ездачаи своя кон неподкованоставил на ковача.Ковача цял се изпотил,но подковал жребеца.За този труд му заплатилс един сонет певеца.Ковачо, виждаш, Аполоне плащал със

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-72366429745227601782009-06-23T03:53:00.000-07:002009-06-23T03:55:11.863-07:00

автор: Е.Е.КъмингзПотегли любимият цял в зеленопришпори жребец от златокъм сребърната зора.Три хрътки снишиха уши с усмивкасърните летяха отпреде.Пó са леки от сънни сенкисърните стройни и светлисърните волни и ведри.Три сърнеца край бяла водицасвирепо рогът запя отпреде.Потегли любимият с рог на бедропришпори ехото бързокъм сребърната зора.Три хрътки снишиха уши с усмивкалъките летяха отпреде.Пó

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-38307295687819027322009-06-23T03:50:00.000-07:002009-06-23T03:53:25.679-07:00

автор: Е.Е.Къмингзотези мили хорауправляващи света (и мен итеб ако не сме постояннонащрек)О,тези скъпи благородни безмозъчниТой – и Тя –изящни восъчни фигури пълнис мъртви идеи (и тези оквинтилиони невероятникуцукащо благочестиви и беззъбизаболи носове ей тъй да се намиратна работа където не им е работадвуноги) Отези суетливимили ненужни плешивиолигофрени

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-76265644930532440722009-06-23T03:49:00.000-07:002009-06-23T03:50:36.422-07:00

автор: Паул ЦеланС окръглени очи помежду пръчките.Трепкащо животно клепкатагребе нагоре,погледа освобождава.Ирисът, плувец, без блян, помътен:небето, сърцесиво, трябва да е близо.Косо, в желязната съдина,димящите отломки.По усета за светлинатадушата ще отгатнеш.(Да бях аз като теб. Да бе ти като мен.Не ни ли брулешеЕДИН пасат?Чужденци сме.)Плочите на пода. Върху тях,една до друга, дветесърцесиви

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-61162631154422452512009-06-23T03:45:00.000-07:002009-06-23T03:47:14.228-07:00

автор: Паул ЦеланЧерно утринно мляко ний пием го вечерпо обед го пием и заран ний пием го нощемний пием ли пиемкопаем си гроб в небесата там има просторЖивее във къщата мъж той играе със змии той пишетой пише когато се стъмва в Германия твоята златна коса Маргарететой пише а сетне застава на прага сияят звездите той свирва на свойте копоитой свирва на свойте евреи копайте си гроб във

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-26769303452787943062009-06-23T03:44:00.000-07:002009-06-23T03:45:53.124-07:00

Автор: Eзра ПаундИ да умреш дори, запазваш разума си цялТози звук се разнесе в тъмнинатаПърво трябва да тръгнеш по пътякъм адаПрез надвисналия мрак - към владенията на Прозерпинадъщерята на Деметра, за да срещнеш Тирезий,Сляп както преди, сега сянка в адаИзпълнен със знание, което силните мъже не притежаватПреди да стигнeш до края на своя пътЩе познаеш сянката на една сянка,И все пак, трябва да

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-74467699950448505772009-06-23T03:42:00.002-07:002009-06-23T03:44:04.465-07:00

автор: Паул ЦеланВ извора на твоите очиживеят мрежите на рибарите от Морето на заблудата.В извора на твоите очиморето държи на обещанието си.Тук хвърлямедно сърце, което пребивава между хора,моите дрехи и блясъкът на една клетва:По-черен в черно, съм по-гол.Изменчив едва сега съм верен.Аз съм ти, когато съм аз.В извора на твоите очиаз влизам и мечтая за грабеж.Една мрежа улови една мрежа:ние се

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-70413330226665971682009-06-23T03:42:00.001-07:002009-06-23T03:42:52.855-07:00

автор: Паул ЦеланВече не спяхме, защото бяхме легнали в часовниковия механизъм на униниетои извивахме стрелките като вейки,и те отскачаха назад обратно и шибаха времето до кръв,и ти говореше в растящия сумрак,и дванадесет пъти казах аз ти към нощта на твоите думи,и тя се отвори и остана отворена,и аз положих едно око в недрата й и вплетох другото в косата ти,и се извиваше между двамата фитилът,

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-57323117262726100682009-06-23T03:41:00.001-07:002009-06-23T03:41:57.313-07:00

автор: Паул ЦеланНе върху моите устни търся твоята уста,не пред портата странника,но в окото сълзите.Седем нощи по-нагоре преминава червеното в червено,седем сърца по-надълбоко хлопа ръката по вратата,седем рози по-късно шуми водата в извора.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-492495404816862702009-06-23T03:38:00.000-07:002009-06-23T03:41:05.856-07:00

автор: Паул ЦеланЕсента от моята ръка изяжда своя лист: ние сме приятелиНие отделяме времето от орехите и го учим да ходи:времето се връща в черупкатаВ огледалото е неделя,в съня се спи,устата казва истината.Окото ми слиза надолу към полата на любиматание се гледаме,ние си казваме тайни,ние се обичаме един друг като мак и памет,ние спим като вино в раковините,като морето в кървавия блясък на

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-5818302680365343552009-06-22T14:16:00.000-07:002009-06-22T14:18:09.039-07:00

автор: fabulaдраги нехайникоразгневи залезитеза да не се върнат никогазадушно е подизгорелия прахизживей всеки ден ненаситновсички сезони са ябълковиедни ранни други в ошавно ароматътим е еднакъвна тях не им е до това да сеизпреварвати ако нотите ти треперятто е защото синастройвал мелодията сиходейки на ръце...пипнешкомпо замерящите те камъникогато слепоочията тиса коленичилизаради чуждите

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-82524143952050499622009-06-22T14:08:00.000-07:002009-06-22T14:14:28.825-07:00

автор: fabulaне мога да имам тапицирания слойна очното дъноза да поглъщам тоновете с аеробикада се съставям с моливописващ ме от всички странипърво лявата после дяснатаи облечената в спокойствиеи другата - голатаи общо поне да са десета и две за това че не съмизрусена красавицас аржентински акцент ипремрежени от радост чорапитъй като съм в състояние да бъда изправенабез да ми присаждат пружинен

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-27130512100807935872009-06-22T13:50:00.000-07:002009-06-22T13:53:59.111-07:00

автор: marcusjuniusСлез в подлеза от свободния вход(на другите три стоят просяци:бабичка в черно с бастун,жена със син в Зоната и някакъв мъж безляв крак и с китара вместо патерица)прескочú решетката на шахтатав която се стича черна вода с дъгаот петна по лицетозастанú в геометричния център на тунелаточно там, върху сивата плочка без ръбразкрачú леко крака, но гледайпоне единият да остане върху

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-85246183994485990032009-06-22T13:45:00.000-07:002009-06-22T13:46:32.193-07:00

автор: theheart_ofthefire ( Ренета Бакалова)По природа съм родена кучка.С лая си нахапах и луната.Не бягай. Все ще ти се случа.Неизбежна съм. Като проклятие.В кръвта ми е. Като зараза.Не се проклинам. Даже се гордея.До кокал хапя. За запазване.И върху тръните живея.И нищо лично. Много ще ме мразят.Заради ризата. Тъкана от измислици.Небе да имат, пак ще се удавят.В мъртвата река. С горчиви

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-20894862524802402952009-06-22T13:35:00.001-07:002009-06-22T13:35:56.943-07:00

Автор: Радост Даскалова (regina)Стисна небето юмруци и после заплака,смрежи окото си в цвят на кобалт,плисна сърдито и висна внезапни ръкави,чак до ленивия градски асфалт.Май се разшета, оставил на мира за кратко,шлейфа на новата цветна дъга,за да приготви от дъжд и акации сладко -шефът-сладкар си го бива в това.Два чифта стъпки, задъхани по тротоара,счупен в пороя сгъваем чадър,стряхата от

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-43803678566016843772009-06-22T13:33:00.001-07:002009-06-22T13:33:51.774-07:00

Автор: Радост Даскалова (regina)Във мрачен следобед на спирката в пет,(дъжд мокреше кротко стрехите),тя - с мрежа покупки, той - носещ пакет,се срещнаха двамата бивши."Тя още си е, каквато си бе!""Ах, същите са му очите!" -по сляпа случайност - лице във лице,смутени като ученички.И грабна дъждът на озон аромат,в подобен на мантия облак,и до тротоара го сви покрай тях -да ги залюлее във спомен.По

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-84058244198636031832009-06-22T13:11:00.001-07:002009-06-22T13:11:59.540-07:00

автор: atanasKocДенят започна милостиво за мени ще се помоля за дълъг живот на човецитеи техните деца, и децата на техните деца.По-после дружелюбно ще махна с опашкаи ще пия вода от локвата под чешмата, на дворавърху която умиват една свинска главаотрязана от касапина по изгрев слънцепод бръмките на зелените златни мухии писъците на ужасената жертвакоито се забиваха в кротката тишинана

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-14715594102932253592009-06-22T13:09:00.000-07:002009-06-22T13:10:14.523-07:00

автор: atanasKocНе знам кому туй писмо дращя (човеко, прости ми)нямам писало, нямам нито върху какво и да пишано си набавих останала вяра, а сетне и трън от къпинадръзко поникнала досаме и отвън моята клетката с него си дупча меката плът връз кутретои нагодих си мастилница пълна, и перо от бодилопък листи по есен, донасяха бесните вятъриот дървята насреща, накацани със сиви врабчетазагубени

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-50649986089096195852009-05-23T00:23:00.000-07:002009-05-23T00:25:02.463-07:00

автор: mirei В дома на рожденото си слънцетя е господарката,която гледакак той спокойно оседлава вятъра,а после и подаваповодите на сърцето си,за да преминат заеднопрез полето с макове.Скитащите им легендище превърнатвсеки хан на лятотов дом на общото им слънце.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-90042661573017051932009-05-23T00:19:00.000-07:002009-05-23T00:22:15.508-07:00

автор: mirei лодка в езеротои фламбепочакай servantне тръгвайпреди да се наситя

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-30721209867655347402009-05-23T00:16:00.000-07:002009-05-23T00:18:40.921-07:00

автор: Макс Коен (ugupu)а ако бях й казалче не боличе думите по-важни саот всичките ръцепосочващипрегръщащиили отпуснатиочитеустнитеи теа ако бях й казалче е вечеркоято няма как да се повториче полъхът на оня ключбе изхода към седмата вратаа сивите стени са коридориотвесни улиципредизвестено “да”а ако бях й казал:ти разби сърцето мипреписа гос едни и същи буквипревърна поривите ни във старциа

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-42289123014602219662009-05-23T00:12:00.000-07:002009-05-23T00:14:55.473-07:00

автор: Макс Коен (ugupu)обичам тезабравих всички минали ръцезащото вече зная твоитеневидим полъхпеперуденобичам теочите ти - две юлски жегизелено ме топятв негаобичам тедъхът на неизвалени облациса устните тистъпващи навсякъдеобичам тепритихналите ти гърдис емайла на овалитезатрупващиобичам теще го повтарями повтарямобичам в теб да идвами да оставам..

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-45625859913337112142009-05-22T16:17:00.000-07:002009-05-22T16:20:42.911-07:00

автор:Макс Коен (ugupu)претъпканите дупки не запълватнапусналите кея корабиразръфани полета нежностснижават сезаоблени до чернои сочи всеки пръсткъдето е разумнов сърцедо трясък верноа топо бръчките на онова лицесе спускав кладенец попиващповеждат крачките използванипропяват няколко прозорецапритулени тревите отпечатватот вчера бъдещето начертанои всички сякаш сасъбуденине лаят кучетаморета не

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-67244064488330756102009-04-13T03:55:00.000-07:002009-04-13T03:57:48.876-07:00

автор: Франсоа Вийон Съдба съм и такава съм била, та ти ли, Франсоа (не те и зная!), ще ме наричаш мен убийца зла! И по-добри от теб ядат калая и свършват в кариерите накрая. Оплакваш се, а плачеш за бесило - не си единствен, стъпил днес на гнило. Най-знатни люде - гледай! - съумях да ги направя аз на пух и прах, пред тях си ти като муха пред слон; да предизвикваш мен е страшен грях, така че се

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-68834962351653646712009-04-13T03:22:00.000-07:002009-04-13T03:24:14.110-07:00

автор: Вергиния ЗахариеваКакво ли друго да се случи,освен навън да притъмнее,а вътре сенките да наедреят.Отпред стъкло.Отзад стъкло.Отдавна съм издишала пространството.Знам труповете на останалите колко са.Понякога се тръквам в кадифените им гърбове.А в ъгъла ме чака Паякътс кошничка за смърт.Отпред стъкло.Отзад стъкло.Това ли е животът?Едно замахване с крило.Оттук се вижда всичко.Защо да го

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-75428207604531523642009-04-13T03:20:00.000-07:002009-04-13T03:22:14.046-07:00

автор: Вергиния ЗахариеваСъбуждам се под плочата на късния следобед.На десет сантиметра зад стенатакашлят.Нямам принадлежност, привързаност, произход.Преди да почнем разговора,една Змия студенадълго се намества.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-44864677358006465442009-04-13T03:15:00.000-07:002009-04-13T03:17:45.956-07:00

автор: Вергиния ЗахариеваВ задния двор на живота тиаз съм празна бутилка.Лягаш до менмежду плъховете на дните.И ако някой по погрешка ме настъпи,следичка даже няма да остане.През сламката понемехурчета ще минат.Как искамда набода звездите с вилица,да дам клепача си на лудия,да ритна перваза,най-после -да чуя какво казва земятаи какво й отвръщам.

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-30409456191428144832009-04-13T03:12:00.000-07:002009-04-13T03:14:21.321-07:00

автор: Вергиния ЗахариеваНа Силвия Ч.Не можеш да си представишколко близо съм -в твоята къщадорив твоя диван -мека пружина стене под тежестта титежестта на всички тези годинипрекарани заеднов краищата на два телефонаДори да ги забравим отворенизвуците ще бъдат еднаквидокато някой решиот скукада се обеси на нашия кабелАз съм твоята пропастплъхът с който играеш на тъмнои който на зазоряванесъблича

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-51893852540205841962009-04-13T03:05:00.000-07:002009-04-13T03:11:15.964-07:00

автор: Вергиния ЗахариеваЕсента, стара къща край Сена2 СептемвриВсъщност така и не мога да установя кой и по какъв начин се бе материализирал в тялото ми през изминалите месеци. Във всеки случай не е приятен тип. Което се вижда и от почерка. Но ако все пак си послужа със сравнение - това е малко животно, което непрекъснато го тресе. Окото му е грижливо закърпено с червен вълнен конец, факт, за

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-82053409217635072262009-04-13T03:01:00.000-07:002009-04-13T03:03:42.326-07:00

автор: Вергиния ЗахариеваГОСПОДАРЯТ е мъртъв.Слугите се разбягаха.Няма кой кучетата да нахрани.Замъкът е празен,освен ако портретите се смятат.Постепенно Призраците ставатявност.Прииждат в кухнята.Искат да вечерят.Искат музика.И стихове.От днес нататък Те ще искат всичко.Ако може някойкамината да палне.Не целия дворец.Има време.Пристигна отдалеч Кокошката с зашитото окои се тръшна на

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-77113429213054798392009-04-13T02:44:00.001-07:002009-04-13T03:41:02.763-07:00

докато пеешенастъпи есени печката затоплена бе вечедокато пеейки летешезастудясега пълзиш ти бавноподир следата ситакаоставена от мазните петнапо плочите на кухненската печкапоглеждайкисъс свойствен стилкъм дупкатакъдето вмъкна сев априлсега не бързаш а за менпо-лесно няма от товада те размажа със ръкано като изследователкомуто смъртта по-скучна еот мъката да се живееще бъдаследователживотът ще

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-28724295743316074392009-04-13T02:32:00.000-07:002009-04-13T02:34:03.193-07:00

В памет на приятеляТози стих е за теб ­ не си струва труда и си знамда не търся под камъка вече ­ от мен, анонимнозатова, че и камъка те ще затрият без срам,а пък аз съм далече от камъка дълги годинии не слушам изобщо тия техни пискливи игрина езопов език в това старо отечество наше,дето опипом ти и по слух своя полюс откринейде в космоса от зли царчета и умни апаши,този стих е за теб ­ ти,

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3922812182746714024.post-47243031195306175542009-04-13T02:23:00.000-07:002009-04-13T03:42:33.476-07:00

ЧАША С ВОДА Ти стоиш, водичка, във чашата пред мене и ме гледаш с очи, избягали изпод крана, в които, блестейки, е раздвоена прозрачната твоя вярна охрана. И знаеш, че аз съм ти бъдещето: фуния, одушевен стълб, перспективна несъразмерност; чакат те влакната и тъмотията на вътрешности, даже на артерии. Но ти не се плашиш. В затворите

Poetryhttp://www.blogger.com/profile/02818549287024395352noreply@blogger.com0