стихове от Борис Христов

ГРАФИКА

В очите на прозорците една вдовица мина,
избягала от своя дом като от стих старинен.

Трептеше въздухът и раменете й трептеха
под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада
с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,
че старците дълбоко свойте ножчета забиха...

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,
добра се тя до ъгъла... Нататък беше сянка.



БИБЛЕЙСКИ МОТИВ

Живея в ъгъла на тоя свят, където
човекът е навел глава над своята чиния.
И дъвче яростно... И отброява часовете
адамовата ябълка на неговата шия.

Това ли си представях аз, когато малък,
размахал стръкче лук из прахоляка,
търкалях слънцето като яйце... и лягах
да спя до него в дупката на мрака.

И мен ли бе избрал безмилостния господ
да видя как веднъж крадецът на квартала
целуваше жената на учителя... и потни,
телата им димяха в лятната омара.

Ала когато изпълзях от буренясалото детство
и моя нос опря на Голиат в ботуша,
разбрах, че глупостта с черпака си надвесен
ще ме преследва цял живот и ще ме суши.

И аз реших да ида при поетите тогава
и там да угася главата си запалена...
Но черните овце живеят настрани от стадото -
не искат те да ги дои стопанина.

Видях ги да изкачват билото на планината
и да събират камъчета за Давидовата прашка.
А сам Давид лежеше като бог в реката,
за да не вижда никой дяволската му опашка.


СЪРДЕЧЕН УДАР


Ужасно е да гледаш как по хълма се задава -
задъхана от тичане мечтата как край тебе отминава.

А ти, издигнал в пладнето ръждясала мотика,
оставаш да стърчиш сред облаци пушилка.

И няма път и влак, а като камъче отронен
стоиш и стискаш стръкчето отскубано до корен.

И ако в своя гняв една пчела убиеш на колана,
осите са избягали затворници и няма да ги хванеш.

Но ти събра каквото е останало от капналото тяло
и се измъкна към дома под слънчевата наковалня.

Издухал пепелта от сламената шапка на главата,
потъна в сянката на свойте думи - тишината.

И свит сега върху прането в стаицата малка,
дочуваш как часовника пере с голямата бухалка.

И там като умрял до вечерта се излежаваш -
ужасно е мечтата всеки ден край теб да отминава.

Ала това не е смъртта, нещастнико самотен.
Ще дойде тя с тесла в ръка и молив зад ухото.

Ще влезе в пивницата и ще ни запише имената.
А после ще разбие бъчвите - да изтече душата.