Жената, която събужда вулканите

Жената, която събужда вулканите

автор: Albatros ела – несвястна те ща – тиха, бясна – роса и стихия в степта да ти пия тревите – да си диви пелини на моите жадни уста – къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви да те пълня с авлиги – да се спущам по твоите тръгнали хълмове моя сетна Жена – мое лумнало огънче в снопче есенни съчки изпламти ме на дъх изнеси ме на своите перести облаци – от щастливия връх търкурлни ме – кълбенце разплетени обичи разнеси ме на вик в бекасините литнали – сребърни подир сетния миг ще съм просто мъжът пял за теб върху звездните хребети още миг да съм твой – ликуваща в шемет Жена – безгранична, разпасана армия от летящи скумрии армада светулки над океаните, цунами вълна Жена пред която мъжете отказват ракиите ща те – бяс ненадеен – тротили от нежност пред взрив – да хвърча из безкрая от твоите звездни сукмани ако все пак докопам вратите на Рая и мина ги – жив ще Му кажа – Господи, озапти тази Жена – тя е Жената, която разкъртва и събужда угасналите вулкани Валери СТАНКОВ