Станислава Станоева

Кентавърът на Добромир Тонев


под счупено небе
живяхме мълчаливи като църкви
по влажната мазилка
са избили
чудесата ни
с които хранехме невежите

дори проклятия не биха ни докоснали
под електрическата ни обвивка

човеко звезден
ще те завърна сред конете ти
ще те направя пак кентавър
а аз ще гледам отдалеч
как си щастлив
в житата
с гривите
копитата
и с белег от подкова

а ти
от мнимите разпятия ще ме предпазваш
в този свят
при теб докато дойда

мой голям малък принце
прожектирай ми сънища
щом ми стане толкова мъчно

до изчезване

моя нежна машина
мечтая
пак да държа
ръката ти



Сатанаил
ще ме изпратиш ли по дяволите ангеле
с невинния си вид на беззащитен хищник
когато двамата със теб се пръкнахме
от скрита мисъл на всевишния

убих илюзиите на тълпата
че мъдростта е обяснима
че този свят е права улица
в която да грешиш е доказателство

целунах своя брат от куртоазия
платих цена по-ниска от тревата
ще ме запратиш ли във глуха улица
щом върнах на човека свободата

по дяволите паднаха крилата ми
видях лъжата и се влюбих в нея
и две наболи остри връхчета
в косите ми пътека си проправят



Картичка от океана през май

казват
сезонът бил самоубийствен

тук само лодките си спомнят минали сезони
зимата например

дори през лятото да акостираш
откриваш само
вятър
сол и
пясък

и всеки ден
тревите режат с нож плътта на този бряг
от който никой не отплува

и всяка нощ
акулите
кристално ято врани
кръжат пред погледа ми
и ревнуват

моля те
не идвай




Поделяне на живот

разделя ни
само действителност

само път
който свършва
все някога

реалността ще приеме ли вика на душите
в меката шкурка
на нашата нежност

ще си купя живот
тръпчив като дюля
жълт от изгревите
които няма да видим заедно
и ще ти отрежа от него половината
за да ти свети
в студения свят като слънце





Кехлибар
насекомото в смолата
щастливо от своя полет

свободен
дума с много значения

третото измерение
да летиш вътре в камъка