ПРЕСКАЧАЙ ИЛИ ИГРАТА ДАМА

целият сюрреализъм
Сивотата на небето беше
бе изписан на задника му:
кацнала на бузата й,
животът е влак,
а между бедрата бе събрала
който докарва и откар-
толкова много загубено време,
ва пътници, някои от които са се
че понякога излиташе към тавана
случили, а други – винаги с мокри
и залепваше там.
крака.
Плачеше повече, отколкото тряб-
в сърцето му се бе събрало
ва, но никой плач не трае вечно,
толкова много мъгла,
вдовиците отново се омъжват,
че вените му висяха в
защото една среща можеше да бъде
нея като забравено пране,
най-малката случайност в живота й.
а от тях се стичаха само
Часове наред поглъщаше студена супа
ненужни обяснения.
и цигарен дим, гъст като пюре,
имаше повече думи,
зад който се криеше като параван,
отколкото преди време, но вече ненужни,
докато наоколо летяха изговорени-
защото не вярва-
те думи – сини, червени или
ше, че те съществуват извън
пък пъстри.
стиховете, затова бе прес-
Душата й мишришеше на трева.
танал да ги ползва.
Вечер танцуваше,
време бе да удуши лебеда
сама в центъра на стаята,
в себе си и да се изтърко-
нямаше нужда от обяснения
ли в забравата.
или случване на други неща -
да започне да очаква,
плуваше в дима като лебед,
защото ако не очакваш
подслоняваше се под арката на
никога не срещаш нео-
разтворените си бедра
чакваното.
а по тях се стичаха
усмихна се, за параван,
недовършената любов,
подслони се под арката
недовършеното време,
на някои предполо-
и няколко измокрени целувки.
жения, като се държеше с всички
сили за цигарата,
в очакване на надеж-
дата – оная дебела Мария,
която понякога идва,
а по-често танцува
за никого.