със дулото на луната във гърлото (на мока)

автор: aureliano

когато се будя
задавен
от дулото на луната
забито дълбоко
във гърлото
преглъщам на сухо
коравия залък
на нащърбената ти липса
натягам с наслада
спусъка от разяздащи спомени
и размазвам тила на смъртта
озаптена в пустеещите ми ириси
а после безгрижно разтварям уста
и в унес
бавно дъвча
плацентата на тъгата си