Навътре

когато нищо друго няма
когато всичко се стопи
от тоновете ще направя гама
а ти ще преброиш до три
когато скъсам всичките обувки
съвсем прегракне ми гласа
ще хапвам само захарни целувки
защото те не са
не са
когато все пак свърши и
пресъхнат всички дъждове
ще разбера че не боли
ще разбера
защо пък не

линят страстите привични
а думите са само от съгласни
и всеки казва - нищо лично
поемаме в посоки разни
копнежите затихват постепенно
размити като във вода
как безразлично е и ленно
като едва дочуто да

годините ще минат
ще се превърнем
във куп от чувства вкаменени
от студ във тях ще се загърнем
ще търсим някакви промени
сбогувайки се
пак поредното сбогуване
с протяжна нежност дадена погрешка
с неизвървяното за никъде пътуване
и неосъществената забежка

каквото беше - в спомена витае
живеем не каквито сме били
и някой вместо нас чертае
по дланите невидими черти

и всичко лесно ще разбираме
като прочетен вчера вестник
но упорито пак ще се избираме
като досадни, неизбежни грешки
най-важните си думи ще преглъщаме
очите ни ще търсят неутрално място
а на сбогуване ще се прегръщаме
защото всичко ще е ясно

ще си прехвърляме измислени вини
като игра на зар
едно - виновен аз
а ти - на три
като във книга на Киняр
със времето ще си играем
като че ли
подвластно ни е то -уви
възможно е при Бродски или Одън
при нас маршрутът е безброден
при нас до три
не се брои

ще продължаваме да бъдем влюбени
във това
което сме обичали
до дъното на сенките изгубени
през спомените ще надничаме
а после със устите зинали
ще търсим въздуха извън водата
защото миговете са отминали
като забравена от всички дата

ще почна всичко отначало
вкопавайки се в новата си дупка
и там - като махало оглупяло
ще трупам миговете като тръпки

довиждане зелени папагали
довиждане препускащи коне
на шепота, ушите който гали
довиждане
защо пък не

и лекота ще ни споходи изведнъж
като измиващ всичко дъжд
чиите топли локви ще прескачаме
море подир море
и нищо няма да изглежда
каквото точно е

така ще ни минават дните
в хартия някаква увити
изчезващи във друго битие
но там не сме, не сме
там всичко се преплита и размива
там някой с гума ни изтрива
там никого и нищо не разбираш
и непрекъснато умираш