Азбука

Азбуките бяха сбутани в един кашон - някои си взимаха букви, за да съставят думи, други си правеха от тях огледало, а аз ги редях като домино - от “Я” до “А”, от “Я” до “А”...а после бутах редичките и те се превръщаха в обратни улици.
Безумният фенер създаваше от скитащите сенки физиономии.
Вродените недостатъци се събираха всяка събота на ъгъла и се подреждаха там - като плочки на тротоар.
Гаснещите й косъмчета ми подсказваха, че няма да има втори път.
Дълги дръпнати очи, с номерца на краката.
Един ден хвърлих камък във водата, но той отскочи, без да образува кръгове.
Животът бучеше в ушите ми, като море в раковина.
Зимата премахна и последното “защо”.
Итака - островът в главите ни.
Йерусалим, все пак.
Как може нещо, като кокошката, да снесе такава съвършена форма ?
Лицето ми плуваше в тоалетната чиния, непотънало след първото пускане на водата.
Меко ли е, когато умираш ?
Някой повдигна планината и от нея потекоха реки от думи, в които се давеше скрития смисъл.
Онзи свят, който е този.
Препънах се в кучето на прага, а то се изсмя, като глупаво момиче.
Разбира се, никой не разбра какво казах и настъпи миг надежда.
Състояние - това е да Стоиш Със някой.
Това изречение извираше от дълбокия срам, натъкмяваше се към околностите,
а после само си слагаше точката.
Устата й - бликаща език след език - ме поглъщаше бавно и цял , сякаш анаконда.
Фалосът понякога е мост.
Хилавите врабчета кълвяха трохите на едно минало време - сред песни, пърхания и възторг.
Цял и невредим.
Чуйте това: в живота ти си отговорен за всички, които си опитомил.
Шепотът - звук от конец, вдяван в игла.
Щастието е топла пушка с общи патрони.
Ъгълът - намерението на всяка среща.
Юли - месецът, през който се укривам.
Яго, който прави всеки от нас Отело.