Всички кучета отиват в Рая

Автор:Старото куче повдигна глава
нещо дочуло на двора,
мръдна уши, след това изръмжа
срещу дъждовния говор.
Тука, на прага ще си лежи,
пръска го, но му е завет...
нека на двора да си вали,
никъде няма да става.
Лапите, свити, вече тежат.
Божичко, колко е старо!
Кучето, всъщост, умира от глад -
все за храна го забравят...
Имаше време...то беше живот -
всеки го галеше с обич,
свито сега е отвън на кълбо,
в тъмното, гладно и мокро.
Имаше време...то беше игра -
гонеше пръчки и топки,
тичане, скачане, глъч на деца,
а господарят го роши...

Старото куче без глас изскимтя,
спомнило толкова обич,
мръдна с опашка, после замря,
нещо зачакало кротко...
Вятърът вече стана студен.
То се присви и притихна,
сън засънува полянно-зелен,
сняг заваля и натрупа.
После небето оцъклено спря,
малката пряспа открило...
Там, сред звездите, още една
тази нощ бе се родила...