Еме Сезер

автор: Еме Сезер

Колело

Едничкото най-хубаво откритие на хората
е колелото
върти се слънцето
земята се върти
върти се твоето лице върху оста на шията
когато плачеш
а няма ли да превъртят минутите
върху самата макара-живот
излоканата кръв
изкуството да страдаме изострено
като жестоки чворове по някое дърво
което зимни брадви са окастрили
сърната от безмерна жад пияна
надвесила над неочакван кладенец
лице на твоето подобно
лице подобно корабче без мачти
и на селце което спи на езерното дъно
и се възражда с празника на младите треви
с цъфтежа на годината



Дивак

Тая дума ме подкрепя
и ме шиба по скелета от жълта мед
където месецът изгризва в ложе от ръжда
на варварите костите
на скитници изчадия безсрамни на лъжата
Дивако
дързък сбит език
лицата ни -красиви като действената мощ
на отрицанието
Дивако
мъртъвци които обитават вените на чернозема
понякога глави разбиват в яката стена
на нашите уши
съсъ викове за бунт които никой не дочува
и които се разнасят като музика

Дивак - единствен екземпляр
дивак-гигантско саморасло
дивак -влечуго бяло
дивак съм аз самия - съскаща змия
сред гнилата си плът се будя
превръщам се в ламя крилата
превръщам се в ламя стоцветна
и впивам се където сте най-силни
та трябва за да ме забравите
да хвърлите на псетата
косматата си гръд



превод на Надя Кехлибарева