От тръни острозлоби и бодящи...

автор: pin4e (Павлина Йосева)


И удряха лицето му. И плюеха.
С камшици наметАлени го биха.
И ритаха. Обиждаха и псуваха.
Събаряха. И после го повдигаха.

Нозете му с вериги бяха стегнати,
а китките привързани с въжета.
Тогава свободата е последната,
ненужна и лъжлива вярна клетва.

И като хищни дългозъби кучета,
камшиците плътта му разпокъсваха.
Горчива чаша. Трябва да се случи
на този, който може да възкръсва...

Надигаха се, стъпвайки на пръсти.
Мъжете се подбутваха и викаха.
Децата чуруликаха разпръснати,
жените тихомълком се хихикаха.

А майка му в тълпата се провираше.
Душеше я гласът - да го извика.
По устните й сенките умираха
и ставаше от езеро по-тиха...

Като агнец, очакващ заколение,
Иисус мълчеше. Светеха очите му.
А двеста змии, хапещо-червени,
кървяха по гърба и по гърдите.

И... после му надянаха короната
от тръни, острозлоби и бодящи.
Невярващите викаха. Доволни.
Умираха Иисус да разпнат.

Пилат мълчеше глух като камбана.
Непоносимо тежка. И безсилна.
Варава бе избран, а не Избрания.
Тълпата го спаси. Уби спасителя.