В онази хладна утрин

автор: Николас Гилийен

Припомням си онази хладна утрин,
когато те видях в един от крайните,
безоблачни квартали на Хавана.
Аз носех си бутилка ром
и тънка книжка мои стихове,
преведени на немски,
които, струва ми се, подарих ти.
(Или пък ти не ми ги върна?)

Не се сърди, но в онзи ден
ти ми напомняше изгубено дете,
а може би измокрено врабче.
И канех се да те попитам:
Къде ти е гнездото?
Къде са твоите родители?
Но не успях да го направя,
защото в бездната на твойта блузка,
като две зайчета
търкулнали се в кладенец,
гърдите ти тъй сладко изпищяха,
че ме накараха да онемея.