кланица за мечти

автор:Силва Грийн (dakota)


Защо да те питам дали ме обичаш,
защо да те чакам за отговор нов...
Каквото е дадено - взето и пито е.
Единствено плащаме само пред бог.
Когато си тръгваме все сме невинни,
развяли причини с мотиви безброй.
Накълцали ситно трупа на красивото,
го крием в бръшляна на чакащи спомени.
Защо ли да питаме кой е предателят,
когато прогаряме с мисъл душите си...
Със вътрешни котви сами се потапяме
и давим духа си във кръв от мечтите...
Защо да те питам дали ме обичаш?!
Когато изсмуква ни безразличието...
С отрязан език е последният писък,
проклинащ съдбата, която орисахме...