Барбара

автор: Жак Превер

Спомни си, Барбара: от сутринта валеше
през този ден над Брест и ти в дъжда вървеше
наквасена, танцуваща,
усмихната, ликуваща.
Спомни си, Барбара, това се случи там,
във Брест, под оня дъжд, на улица Сиам:
за мене непозната, за тебе непознат,
ний срещнахме се двама за миг във този град
и ти ми се усмихна сияеща щастливка,
и аз на твоето щастие отвърнах със усмивка,
и - "Барбара" - в този миг
отнейде чу се вик
и ти, с лице във капки, тъй млада, лека, свежа,
изтича и се хвърли в ръцете на младежа,
укрил се в един вход. И аз видях отсреща
прегръдката ви нежна, целувката гореща.
Спомни си Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на "ти" -
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече.
Спомни си, Барбара,
как мъдра и добра
бе в този ден на капките чудесната игра
по твоето лице,
по твоите ръце,
спомни си оня дъжд, изливащ благодат
над арсенала, залива и радостния град...
Войната, Барбара! Наистина какъв
мръснишки номер! Где си подир дъжда от кръв
и огън, и стомана?
И где е, какво стана
с оня, който там те чакаще тогава на улица Сиам?
Загинал? Жив? Или
изчезнал е без вест?
О, Барбара, вали,
вали все тъй над Брест,
но друг е днес дъждът, не както в оня ден,
сега е той отчаян и мрачен, и студен,
и даже не е бурята от кървавите дни,
а само едни локви и облаци едни,
приличащи на глудница от кучета, които
се влачат по кореми, за да изпукат скрито
от този град злочест,
разипан и бездомен,
във който днес от Брест
не е останал помен.


Превод: Валери Петров