В задния двор

on

автор: Вергиния Захариева


В задния двор на живота ти
аз съм празна бутилка.
Лягаш до мен
между плъховете на дните.

И ако някой по погрешка ме настъпи,
следичка даже няма да остане.
През сламката поне
мехурчета ще минат.

Как искам
да набода звездите с вилица,
да дам клепача си на лудия,
да ритна перваза,
най-после -
да чуя какво казва земята
и какво й отвръщам.

0 коментара:

Публикуване на коментар