автор: Вергиния Захариева
В задния двор на живота ти
аз съм празна бутилка.
Лягаш до мен
между плъховете на дните.
И ако някой по погрешка ме настъпи,
следичка даже няма да остане.
През сламката поне
мехурчета ще минат.
Как искам
да набода звездите с вилица,
да дам клепача си на лудия,
да ритна перваза,
най-после -
да чуя какво казва земята
и какво й отвръщам.
0 коментара:
Публикуване на коментар