Монолог на една муха

автор: Вергиния Захариева


Какво ли друго да се случи,
освен навън да притъмнее,
а вътре сенките да наедреят.
Отпред стъкло.
Отзад стъкло.
Отдавна съм издишала пространството.
Знам труповете на останалите колко са.
Понякога се тръквам в кадифените им гърбове.

А в ъгъла ме чака Паякът
с кошничка за смърт.

Отпред стъкло.
Отзад стъкло.

Това ли е животът?
Едно замахване с крило.

Оттук се вижда всичко.
Защо да го достигам?
Без мирис е.
Какво пък толкова да му миришеш…

Аз наблюдавам - наблюдават ме,
през прашните мелодии
на тихите следобеди.

Отпред стъкло - благословена си, Преградо!
Отзад стъкло - подкрепа, сигурност, уют.

Дори и да отвори някога Стопанинът прозореца,
дълбая дупчица…
Припича.
Ще плъпнат скоро яйчицата.