до ада и обратно

казват,
че адът е претъпкан
и все пак,
когато си в ада,
винаги си сам.

и не можеш да кажеш
на никой,
че си в ада
защото
ще те помислят
за луд.

да си луд
е да си в ада
и да си нормален -
също.

тези които се връщат от ада
не говорят
за това
и вече нищо
не ги притеснява.
неща като
глад,
престой в затвора,
потрошена кола
или
дори
самата
идея
за смъртта.

когато ги попиташ
"как е хавата?"
те винаги отговарят -
"бива, добре е..."

ако си бил в ада
и си се върнал,
това е достатъчно, това е
най-великото удовлетворение
познато на човек.

ако си бил в ада
и си се върнал,
вече не поглеждаш назад
когато пода
изскърца
зад теб
и слънцето изгрее
посред нощ.
неща като
очите на мишка
или стара гума
забравена на празен паркинг
могат да те накарат
да се усмихнеш.

ако си бил в ада
и си се върнал.