легни до мен и мойта майка от ориз

автор:Макс Коен (ugupu)


претъпканите дупки не запълват
напусналите кея кораби
разръфани полета нежност
снижават се
заоблени до черно

и сочи всеки пръст
където е разумно
в сърце
до трясък верно
а то
по бръчките на онова лице
се спуска
в кладенец попиващ

повеждат крачките използвани
пропяват няколко прозореца
притулени тревите отпечатват
от вчера бъдещето начертано
и всички сякаш са
събудени

не лаят кучета
морета не прелитат
по някакви технически причини
реките сменят си местата
наопаки изливат се
и свършват

небето само очилато
се пули късогледо напосоки
и там понякога намира