Дезертьорът

on

автор: Борис Виан

Господин Президент,
аз ви пиша писмо.
За писмото дано
отделите момент.
Днес призовка дойде,
с новина, с новина -
да вървя на война,
да убивам, но не ...
Аз не съм се родил,
за да правя войни,
за да правя злини
аз не съм се родил.
Ето, пиша ви аз -
няма фронт, няма тил -
аз съм твърдо решил:
дезертирам от вас.

Аз баща си видях
как умря - инвалид.
Как и брат ми убит
се завърна при нас.
В гроба майка ми, знам,
още страда по тях.
Няма капчица страх
тя от бомбите там.
Бях в затвора, но Те
свиха мойта жена,
свиха мойта душа
мойто минало - Те.
Утре рано на път
аз поемам - и край,
край на този безкрай
от години на смърт.
Аз ще прося живот
от Брьотан до Прованс,
от Прованс до Брьотан
ще крещя за бойкот:
Откажете им с: На!
Покажете им пръст!
Да не станете пръст,
не водете война!
Ако нужна е кръв,
господин Президент,
дайте вашата, хем
пак ще бъдете пръв!
Аз вървя разгневен,
но без пушка, без щик.
Ваште верни слуги
нека стрелят във мен!

0 коментара:

Публикуване на коментар