Шанта-ре

автор: Катя Начева

в третия или четвъртия ден* на раздялата
се осмелих да си представя света
и да го приема за свой
тогава, дори, нарекох те

О, Хенри! – отива ми този възглас
шапката ми примигва след него и дръж я
открадна жестовете
изрязали профила на лицето
докато се взира в тавана
пораснал от дишането на илюзии
и търсиш, протягаш, събираш…
но любовта не е
О,х!
осмелих се да ти го кажа
когато дойде денят без прозорци, без зидове, гол и навъсен
глътнал онази акустика,
взривила всички измами за удобни рамене
на които да метнеш плячката си
и да я завлечеш в пещерата

дори в третата или четвъртата нощ
в която измамих сърцето си
че улиците ще ни поберат
не бях предвидила
скъсването на хоризонтите
многолюдната паплач
фасадите, размазали сенките си от чакане
сополивия скреж по телата
все по-далеч и по-далеч

дори в третия или четвъртия стон на вратите
не се пропука усещането за длани
слели различието на думите и усмивките -
празниците хвърлиха телата
едно след друго под прозореца като излишен крясък
реките бълваха удавници
чакащи да им разкажа
защо все още

за трети или четвърти път те мразя
и все така
искам да ти напиша писмо
нежно и ритмично, лигаво
но си Хенри
и познаваш голотата на кожата, изхриптяла след устните
не кърви,
О,х!
повярвай ми
има рани които сълзят
а подутината около тях
е като порастване
преди да ме пробие плясъка на всички риби
преди да се потулят в тъмните дъна
и да отрежат люспите с които

светя, Хенри,
с разтворените си бедра
с набъбналите си мечти за друго име
за друга шапка и за ново дишане

осмелих се
когато в третия или четвъртия ден
светът ме побра в тишината си
да изсвиря соната
залепила мухите
в сърцето на мълчанието
видя ли го Хенри видя ли ме
с най-слабото рамо далеч от теб
как се опитвам да намажа „обичам те”
върху филийка черен хляб
да го хвърля на кучетата
преди да издрънчат синджирите

между зъбите им скърца истинско
усещането за любов и свят във който няма да те има
но
в третото или четвъртото събуждане
във всяко следващо
ме милват световете и ми слагат шапка
дори накриво

за трети и четвърти път ти казвам
още те обичам
защото смъртта винаги е*
още едно име което няма да запомниш

_______________________
* "В третият или четвъртият ден на пролетта" /Х. Милър/