Доверие

автор: Педро Салинас


ДОКАТО има
някой отворен прозорец,
очи, завръщащи се от съня,
друга започваща утрин.

Море със странстващи вълни -
докато има -
продавачи на веселия,
донасящи ги и отнасящи ги.

Лен за предачката,
дървета дръзващи -
докато има -
и вятър за селвата.

Жасмин, карамфил, бяла лилия,
където ги има, и където не
в имената, които ги мамят.

Докато има
сенки, които отричат мрака,
доказателства от светлина, че светлината е
целият свят, освен тях.

Вода, както я искат -
докато има -
гъвкава из потока,
най-предана сред басейна.

Толкова листа във върбалака,
толкова птици сред клоните -
докато има -
толкова песен в чичопея.

Едно пладне, което приема
спокойно съдбата си,
която разбулва следобедът.

Докато има
кой да разбира сухия лист,
фалшива елегия, далечна
прелюдия на пролетта.

Цветове, които в отсъствията си -
докато има -
следвайки светлината изчезват
и следвайки я се връщат,

Богини, които минават леки,
но оставят една душа -
докато има -
отличена с техните следи,

Памет, която да убеждава тази привечер, която си отива, че никога няма да е мъртва.

Докато има
прозирни светлини в мрака,
ясноти потайно,
нощи, които едва са такива.

Шепоти от звезда до звезда -
докато има -
Касиопея, която пита
и Лебед, който й отговаря.

Толкова думи, които очакват,
измислици, изясняващи -
докато има -
зазоряване на поема.

Докато има
което го имаше вчера, има го днес,
което ще дойде.