Поискай Сметката

Автор: lorsa - Лора Константинова Димитрова


Недей.
Не ме лъжи, че днес съм хубава.
Била съм по-красива щом не плача.
Не се опитвай да ме гледаш влюбено,
веднъж подлъга ме.
За втори-няма начин.
Красив си. По-красив не съм те виждала,
дали си спомням?
Помня. Като теб.
Разказваш за прекрасното ни минало-
двама млади влюбени в портрет.
Така и не разбрах защо го правиш.
Повярвай ми-и тя не го разбира.
Защо ме гледаш толкова уплашен?
Мислиш, че не знаех, че я има?
Имаше я.
Винаги я имаше-
когато привечерно ме целуваше;
когато до скута си ме притискаше;
когато полунощно с мен танцуваше...
Прибрах я като снимка в портмонето,
в мига, във който името й чух.
Случайно. Неочаквано.
Болеше.
Разбрах, че мястото ми не е тук
и колкото да вярвам, че родени
сме, за да споделим една мечта-
признай си.
Ти не трябва да си с мене.
Красив си.
Всичко друго е лъжа.
Всичко друго-въздух под налягане;
думи без покритие, ненужност...
Устни не хапи в себепризнание.
Младостта тъждествена е с глупост.
Затова
не казвай, че съм хубава.
Била съм по-красива щом не плача.
Поискай сметката, за да си тръгваме.
И с нея
после
в кошчето
ме смачкай.


25. 09. 2008г. гр. София
на Мартин