стихове:

автор: Кирил Мерджански



Пясъчен

Някой ден прозренията свършват.
Кръгът ще се затвори.

Ще дойде скоро ред
на възродените в прахта крака на мъртвите,
а живите над тях
спокойно си вечерят.

Когато се стопят посоките и стъпките,
и се покрие времето със всичко тук, което е отгоре,
ще го обърне нечия ръка отново.

(Отдавна трябваше да сме готови!)





Течен

Под залеза тече, не спира пълнокръвната съдба,
обагрила обагрена отвътре всекиго в червено,
потъват с хората и съкрушените сърца,
останалите плават по течението.

Не може ничия ръка
да спре на времето отворените вени -
червено... всичко е червено
от залеза и от кръвта...

Окървавеният човек живее
и умира едновременно.





Механичен

Часовникът е спрял,
навият ли го - пак ще заработи:

детето до прозореца
погледна през стъклото
и неусетно остаря.





Космичен

Над спотаената река звезди, звезди,
сияе с цялата си мощ над нея небосвода -
притегля с прилива заспалите води,
а отлива ги връща в руслото отново.

О, ритъм всемогъщ, ти раждаш всеки миг
от хаоса - покой.

На тялото най-мътните и кървави реки -
пречистени ще бъдат пак изцяло твои.




Слънчев

През слънчевия свят
ведно със сянката си всеки преминава -
залязва слънцето и пак изгрява...

Начало - край, край - начало,
върти се сянката,
безшуно обикаля.

Начало - край, край - начало,
до края на самото тяло.

След слънчевия лъч - пълзи тревата:
така пръстта
тълкува светлината.