Железен мост

автор: Ив Бонфоа /Франция/


Там несъмнено винаги по дълга улица накрая,
където съм вървял като дете е маслената локва,
четириъгълник от тежка смърт под черното небе.

След това поезията
отдели водите си от другите води
и нито красотата, нито цветовете я задържат.
Тя се тревожи за желязото и за нощта.

Тя храни дълга скръб на мъртъв бряг и мост железен,
мост прехвърлен върху бряг отсрещен и по-нощен
той, единствената нейна памет и единствена любов.