И капе кръв от СТИГМАТА

автор: Геолина Стефанова


Ръцете ми кървят.
Защо?!... Не знам.
Не съм светица,
за да нося тези рани,
но блика кръв
и търся светъл храм,
в покоя му да коленича,
мамо.
Ти плачеш в нощите,
когато ме боли
и молиш Бог
в сърцето ми да влезе.
Да приласкае,
излекува,
причести,
да ми помогне да ме има...
Да живея.

А аз се лутам
в своя странен свят -
виражи
между сенки и реалност.
Взривявам чувства
и не ми е жал,
примамвам демони
със своята виталност.
А аз се лутам...
В мене Бог мълчи.
Кърви венецът трънен на челото.
И раните му вече носиш ти.
О, дай ми ги, пречиста майко свята!

Да си избран,
не е кошмар, а чест.
Аз силна съм.
И мога,
мога,
мога...
И прося болка.
Да е точно днес.
Да заличи в теб
часовете на тревога
и миналото да избистри
като кал, която се оттича
и остава
кристално чистата вода
на извор.
Слез...
Не заслужаваш Стълба на позора.

Ръцете ми кървят.
Ще те прегърна с тях.
Не се моли кръвта да спре.
Не искам.
Не прося милост
и не ме е страх.
Да бъда тайната любов на Бог
поемам риска.