Дано сили ми стигнат за няколко прости неща.
Всъщност са две, ако бързо им тегля калема –
искам да гледам в очите на твоя баща,
искам ръката на майка ти тихо да взема.
Да им кажа – дойдох да я искам – да бъде Жена,
със която ще мина през райските порти оттатък.
Нека бъде Ден първи – и да бъде денят светлина.
Късо живеем, защото без обич животът е кратък.
Накъдето ми видят очите – да те отведа.
Да ти найда подслон в Ада, в Рая, на чужда галактика.
И отново от огън – за теб! – от земя и вода
свят за обич да вдигна – това ми е тихата тактика.
Да преминем отвъд – не огрухани, бедни и смотани –
да се нежа край теб, а до мен да си хубава ти.
Ако Бог е добър, влез, момиче, на пръсти в живота ми
и черковният звън из несвястната вис да кънти!

Жената, която събужда вулканите

автор: Albatros ела – несвястна те ща – тиха, бясна – роса и стихия в степта да ти пия тревите – да си диви пелини на моите жадни уста – къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви да те пълня с авлиги – да се спущам по твоите тръгнали хълмове моя сетна Жена – мое лумнало огънче в снопче есенни съчки изпламти ме на дъх изнеси ме на своите перести облаци – от щастливия връх търкурлни ме – кълбенце разплетени обичи разнеси ме на вик в бекасините литнали – сребърни подир сетния миг ще съм просто мъжът пял за теб върху звездните хребети още миг да съм твой – ликуваща в шемет Жена – безгранична, разпасана армия от летящи скумрии армада светулки над океаните, цунами вълна Жена пред която мъжете отказват ракиите ща те – бяс ненадеен – тротили от нежност пред взрив – да хвърча из безкрая от твоите звездни сукмани ако все пак докопам вратите на Рая и мина ги – жив ще Му кажа – Господи, озапти тази Жена – тя е Жената, която разкъртва и събужда угасналите вулкани Валери СТАНКОВ

молотов

автор: midnight_witch уж се обичат или поне тя винаги го казва среща някого и му заявява с най чистосърдечният си поглед - аз го обичам този дори обичам е твърде слаба дума обожавам го всичко по него и в него е смисълът на шибаният ми живот след което обичайки се те се напиват в най долнопробната кръчма в квартала чукат се като животни и дори си разменят по няколко шамара после всеки от тях повръща в собственият си дом заспива на старото си канапе и няколко дни не си говорят което не е причината или поводът за още едно напиване този път поотделно и се срещат и с други хора важното е да имат обща приказка мача бурята няколко бедствия или един твърде сложен литературен анализ гарниран с повече водка без мезе има достатъчно общи познати и културни ценности който да бъдат внимателно дисектирани и така... докато пак се срещнат по стълбите и тя каже: абе ,копеле ,аз те обичам а той си спомни отново,колко добре ухае косата й колко страстни са устните й и покорни ръцете всъщност докато му говори ,тя го гледа ,а погледът й е онзи същият замечтаният и потръпва затова нищо не казва а отключва вратата си , докато я държи за крайчеца на кутрето вади евтин салам и евтина водка върху вестник от отминалото столетие и й казва: искаш ли да ти напиша стих докато крещи наум: чукай ме, кучко!