Шоколадовия демон 3

on



автор: atanasKoc

Есента настъпи в началото на август
и ловецът на демони се събуди
с ръка пропъди летните си сънища
закуси скромно, яйца от чучулига
наметна си наметка, на петна от смърт
колан запаши със сребърни куршуми
надяна пръстен, дар от Михаила, златен
и приведен от хилядите си години
прекрачи прага на нощта и на лов замина.

– Кой си ти – попита ловецът на демони
и прокобно щракна старовечната му пушка
обкована с камъци безценни по приклада
и скрила мрака черен на света отвъден
в бездънието на смъртоплодното си дуло.
– Аз съм шоколадовия демон – отвърна оня
сведе поглед жълт, но не настръхна в страх
а в усмивка кротка, с дъх на кръв и шоколад
и зъбите му бяло светнаха в тъмницата.
По-после хрипливо заприказва:

– В захарния град
отвъд трите реки медени златни
дойде навъсено време, и човеците захарни
бездушни, спряха да вярват във демони.
Не беше някак на Него угодно
нито беше и модно, нито удобно на царя
(и другата сган покрай него)
затова бе забренено и с указ от букви
лично от Негово Светейшество
наместника Божи по земите от хаос и захар
на север от седемте хълма смокинови
и на юг до трите реки медени златни
и ето, виждаш ли, друже старий, ловецо
и аз, и моите всичките братя демони
изваяни със страст и любов
от шоколад и какао, и кръв
от пръстите костеливи
на първата жена, самодива
и аз, и всичките моите братя демони
в забрава потънахме коварна и страшна.
Отречени. Осъдени, проклети, завлечени
на дъното чак, на последното дъно
на онова сладоледено езеро
с корички по края от сладка ванила
и тогава, ловецо на грешници
моите братя демони, един след един
погинаха, тихи и тъжни. Отречени.
С измръзнали сърца и оцъклени мъртви очи.
Само аз дочаках денят. Денят на страшния съд.

0 коментара:

Публикуване на коментар