Не тръгвай

Автор:
“ … не тръгвай никъде в дъжда… ”
Янко Димов

Не тръгвай никъде
в дъжда,
а остави
лицето си
в съня ми.
Да грее в моята ръка
или в словата
помежду ни.
Не тръгвай, обич…
Никъде в дъжда.
И не потъвай
в тази монотонност–
На есенни тополи.И лица.
Забравени,
угаснали гнезда.
Небето– с празния му
конус.
Не отминавай,
моля те,
в дъжда–
сред делничната проза
и умора…


Забил съм Ахилесова пета
в несигурния сипей на успеха.
И в стих търкалям си деня.
До трети бряг.
До твоята пътека.

Едно очакване съм в теб-
не тръгвай никъде в дъжда …
Не тръгвай никъде, Любов!
Дори насън
не заминавай!