Картина

Автор:Пресъхнали са –
всичките
семейни
земетръси.
И небето ни
щастливо хлипа.
До последната си капка
ревност
лястовицата у нас
е сита...
На път
да проговоря
в себе си
се спирам.
И по-нататък – нищо…
По-нататък
утрото се разпилява.
Във цветове , притиснати
до сивото.
Или във думи.
А всички пътища
са само линии,
овързали телата нощем
със желания.
Помежду им
сама танцува
- земен пламък-
надеждата
на безнадеждно
влюбен...


…

Притихнали са
всичките
семейни
земетръси.
Навярно в себе си
разсъмнала.
Със тяло
от венчални линии
сред уморените ми длани
оставаш в мене
светлината .
Оставаш годеница на лъчите.
И до последната си капка
ревност
сънуват
кукувича прежда
по тъмно
и по светло
в нас
душите ...