![]() Тя е свенлива до синьо, до ветрилото с клонки от вишна. Готова на мига да си тръгне, да затвори крилата на свойта излишност. Тя е само вятър, пола и коса, но мъжете, казват, се давели в очите на тази жена и петимни да изпеят дъжда на нейните летни походки, я приютяват в съня си - безсилни и кротки. Тя е сестра на снега, но е лятна, перилата на моста я люшкат с очи. Каторжник е всяко непризнато обичам, осъдено - докога ли - да я шепти. Тя е остров, бряг, преселение, извън всички канони и златни сечения. Дъщеря на реката, тънка тръстика, и гърбом - към любовта - как само я вика, как само я вика. |
Тя е жената
on
Тя е жената
0 коментара:
Публикуване на коментар