![]() тя небрежно обхожда с поглед захаросания ръб на зимата чашата и е още пълна но може ли това да е утеха красива е и се вижда животът и не е на доизносване красива е и се вижда ще му позволи да я създаде от лявото ребро на мрака но ще си остане спящата на дясното му рамо за нищо на света не я будете докато храни гълъбите на гласа и от ръцете си |
по средата на приказката
on
по средата на приказката
0 коментара:
Публикуване на коментар