милки уей в чаша от балон

автор: fabula


Преди разсъмване
вися по радиуса
на чаша формалин
като послушна кукла
вързана до пъпа си
в реанимацията
на непознато тяло.

Копринените ми
къдрици
попиват кръв
от скалпела на
Миналото.

Това, което съм –
е смях в архив
с червена панделка
за декорация.

Нощта е ножица
за въображаемата радост.

Със пръстчета,
изплашени
като гризачи –
копая нов мираж
в безлунието на бедрата си,
където хиляди зори
са изпарили мека влажност –
а слънцето
като солен балон
пресипва изтока във запад.

?!
(Ако обаче
по_върна млякото си
в чашата –
незабележими ли
ще са мигачите които
свиват пътя за обратно.)