автор:Силва Грийн (dakota)
Не си ме докосвал,
а търся ръцете ти.
Не си ме целувал,
а тръпнеш по устните.
Не спя, за да чуя
дъха на магията...
Да лумне небето -
да пламне в косите ми.
Дъги да заплитат
в сърцето ми щастие...
Ще мина през вятъра.
(През... самотата.)
Когато безкраят
ме слее със огъня,
лишена от спомени -
ще чуеш да казвам:
- Обичам те, много!
Какво още чакаш...
Не си ме докосвал.
0 коментара:
Публикуване на коментар