несподелимо

автор:Силва Грийн (dakota)


Разхлипа се! Глупачка!
Крещи, чупи, проклинай!
В тревите лумват пламъци,
кървят ведра със вино.

Змии провират пътища.
Блестят сълзи нахалост...
В усмивките на кучета
озъбен хапе залезът.

Ужасно голо, слънцето
угасва във очите ми -
лети надолу – късно е
да се запали в изгрев.

По-тъмно и от дъно е!
Изтича ден пореден...
Горещи глътки буйност
разбиват бреговете.

Извън преля душата ми,
пределите прескочи!
Безумна нощ – помята...
Звезди събарят покриви.

Ридаеща, притихнала,
сирашки – недогалена -
безплътна като призрак
в кошмари се натравям.

Безсилна съм дотолкова,
че всяко място в мене -
червено от виновност
предава се на времето.

В тунелът към небето
отекват тежки стъпки...
На болката в нозете
аз може би съм мъртва.

Глупачка си! Навсякъде
те чакат само рани...
До кръста на забравата -
съдбата ти е камък...