боли

автор:Силва Грийн (dakota)



Боли ме, вещице!
Боли!
Съдба ли те наричат
още ...
Откъснат зов
от две очи
слепее в лапите
на нощите.

Изтича времето.
Изтича ...
Под облаци
от притъмняване -
в жестоки думи,
мрачни мисли -
река от лудост
пропиляна.

Разлъка,
тежка самота ...
В сърцето -
извор
на забрава.
Несподелена е
частта
от другата страна
на хляба.

По пълнолуние –
мълчиш,
Венера
някъде се дави...
Душата ми
през зъби диша -
червеноуста ,
недохранена...

По колко пътища –
в пръстта,
дъждът заравял е
сълзите ми ...
във колко пропасти
крещят
разпънати на кръст
мечтите ми...

Боли ме, вещице!
Сега
светът е празен
и без смисъл...
Извикай гръм -
убий кръвта ми!
Та на съдба
да заприличаш...