Съперницата

автор: Силвия Плат


Ако се усмихнеше, луната би приличала на теб.
Ти имаш същото въздействие:
На нещо хубаво, но неоставящо нищо след себе си.
И двамата сте безмилостни крадци на светлина.
Устата й във форма на О скърби за света; твоята е непокътната,
И първото ти призвание е да приковаваш всичко.
Събуждам се в мавзолей и ти си тук,
Пръстите ти почукват върху мраморната маса,
търсещи цигари,
Надменен като жена, малко по-малко нервен,
умиращ от желание да кажеш нещо неуместно.

Луната също унижава своите предмети,
но денем е абсурдна.
Недоволствата ти, от друга страна,
пристигат по пощата с любящо постоянство,
бели и празни, обширни като въглероден окис.
Нито един ден не е защитен от нови твои действия,
може би си на развлечение в Африка, но винаги мислиш за мен.


в превод на Юлияна Радулова