Огледало

автор: Силвия Плат


Аз съм сребърна и точна. Без предубеждения.
Това, което виждаш, поглъщам го веднага.
В чистия му вид - без примес от любов или омраза.
Не съм жестока, само съм правдива ---
Око на малък бог, четириъгълно.
През повечето време медитирам в отсрещната стена.
На точици е, розова. Толкова дълго я гледах
че се превърна в част от сърцето ми. Но тя трепти.
Лица и мрак разделят ни отново и отново.
Сега съм езеро. Една жена над мене се надвесва,
търсейки моята близост, заради това, което е.
След това извръща поглед към лъжците - свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
Възнаграждава ме със сълзи и разтревожени ръце.
Важна съм за нея. Тя идва и си отива.
Всяка сутрин лицето й замества мрака.
В мен тя удавила е младо момиче, и сега от мен старица
се издига ден след ден към нея, като една ужасна риба.


в превод на Юлияна Радулова