СЕЛСКИ КУЧЕТА

автор: Йордан Кръчмаров


I

От дивите им сватби няма помен.
И няма за вълкодави семе вече.
Пресъхва жилавия корен,
като човешкия
изглеждал вечен.


II

И няма бяс.
И няма страхове.

До кокал зъби никой не забива.
Поджавкат в кръчмата мъже,
посдавят се за капчица ракия
и после срещу мътното небе
безмислено и тъпо вият.

* * *

В ръцете ми -
изровен череп
разсипва се на облачета прах..

Постеля за щурец
след двайсет века -
това съм аз.