Барс

автор: Владимир Набоков



Припламнал яростно и пъстро,
сред дивата обрасла степ
замаян се въртя и търся
следа, оставена от теб.

А във пространството безлико
ту близо или отдалеч
безумния ти смях ме вика,
гори ме звънката ти реч.

По козината ми полека
се стича мед и звън, и прах;
не чувам нищо - само екот
от твоя незаглъхващ смях.

От яростен копнеж обсебен,
залутан в сляпа синева,
кръжа опиянен от тебе
и дУша в гъстата трева...

За да те стигна в кът усоен,
при извор с тиха светлина,
за да те грабна лудост моя,
сребриста, тръпнеща сърна.