Самум

автор: Олжас Сюлейменов

Засипва къшлака с пясък,
засипва го, а аз треперя
в немощ –
ни да бягам, ни да тръгна някак,
от минарето крещя
до среднощ.

На този век последният вик
като вихър над пустинята е тръгнал,
вее и мачка

сто коренища,
сто ствола от оазиса изтръгна.

Закривам с длан уста,
закривам очи с дланта си
и оплаквам тези места,
градината с плод и рода си.
Плача до гърло го затрупва пясъкът,
но той пълзи, пропада,
върви,
надига се,
крета едвам,
следа оставя – следата кърви...
Над пустинята минарето стърчи,
вие дълго,
кучешка морда раззинало.
Засипва го къшлака таранчи*,
засипва го и заспива.

*Таранчи (тюрк.) – земеделец


превод на Димо Боляров