ТАВАНЪТ

автор: Пиер-Жан Беранже


Аз пак дойдох, а колко време има,
откакто тук живях след нищета!
Но двадесетгодишен бях - с любима,
с приятелите и със песента.
Бях враг на мъдреците и глупците;
без бъдеще, но жизнен и припрян -
и весел качвах стълбите извити...
Чудесно бе на стария таван!

Тъй мила е мансардата позната!
Леглото беше в тоя ъгъл тих.
Там беше масата... Ей на стената -
започнат с въглен - недовършен стих...
Елате бързо, мигове младежки!
Покри ви времето със чер саван.
За вас залагах малкото си вещи...
Чудесно бе на стария таван!

Лизета пак е тук: поруменяла,
красива, с чудна шапка пак дойде.
Ръката й закачва вече шала
на тесния прозорец - за перде.
Аз знаех кой й плаща тоалета,
но той красеше моя вехт диван.
Аз бях щастлив със моята Лизета.
Чудесно бе на стария таван!

Веднъж при мен приятели събрани
гуляеха... От оня булевард
се чу страхотен гръм на барабани -
при Маренго спечелил Бонапарт.
Топове... Нови песни се запяха!
Празнувахме и друга славна бран.
Пред Франция кралете в ужас бяха.
Чудесно бе на стария таван!

Отивам си с очи поовлажнели.
Тук всичко в тоя миг ме заплени.
За ден от дните, нявга преживени,
бих дал останалите мои дни -
да имам в него обич, лудост, слава,
да вместя в него цял живот желан,
да бъда пак такъв, като тогава!
Чудесно бе на стария таван!



превод: Стефан Чавдаров