стихове от Мони Папо

КОГАТО

В седем без четвърт трябва да пресътворим
Онова, което не посмяхме да вземем със себе си.
Дали сме способни на такава стъпка
Ние, прескочилите толкова много реликви
по пътя си един към друг?
И какво ще стане когато…

В седем без четвърт спомените
може би ще ни сближат -
като онези двама ранени самурай
не успели с един замах
да сложат край на живота си.
Дали ще успеем да прескочим прага
застлан с ослепелите очи на времето?

В седем без четвърт погледите
ще се плъзнат над свечерените хълмове
в очакване звъна на клепалата.
Ще бъде изненада за всички ни
седефения залез на чувствата
и успокоението… Когато…

В седем без четвърт ако не дойдеш,
неизбежното ще стане излишно.
Няма да те укоря.
Неравният паваж ще ме разсее с удара си.
И толкова.

Ако аз не дойда, значи все още пътувам
към теб.
Разстоянието между нас се удвои от времето.
И от болката.
И от Нищото, което витае като конвулсия.
Не затваряй портите!

В седем без четвърт не дойдем ли и двамата,
безтегловността няма да я съпреживеем.
Тогава ще разберем, че Четвъртото измерение
ни е обсебило.
Когато...



ОТ КЪДЕ ДА ТРЪГНА, ЗА ДА СТИГНА ДО ТЕБ


Ако тръгна от мансардата на Сен Жермен,
където за първи път те видях,
ще трябва да пресека площадите на нашите срещи.
Пролет е.
Нарцисите със жълтите си цветенца
ме изпълват със залезно предчувствие.
Траекториите на пътищата ни се пресичат в едно летище
над което може само да се катапултира.

Ако тръгна от пясъчните дюни - някогашното наше ложе
пустинната безбрежност ще абортира измамната представа,
че нашите амплитуди имат еднакви височини.
Приковани сме към две ръждясали котви
и това не ни позволява да се уеднаквим.

Ако тръгна от Божи храм, нарамил тежестта на грехове,
разкаянието и безверието,
ще разбера, че всъщност ние сме два отронени плода
от две различни дървета.
Едното израсло на юг.
А второто още по на юг.

Ако тръгна от гнездата на птиците
които ние събирахме,
за да разберем как се ражда летенето,
твоят писък от падането
ще направи невъзможно преплитането на нашите пръсти.
Изпаренията на лагуната ще ни погълнат в шума на прибоя.

Ако някога от синьото, безоблачно небе
те удари дъждовна капка по лицето, знай, че това съм аз.
Тогава ще кажа: Само който тръгва от небето
може да стигне истински до теб.