автор: Ан Секстън
Да ме любиш боса означава
да обичаш смуглите бедра,
дълги и заоблени като лъжици,
стъпалата ми като деца,
пуснати да си играят голи.
Тези непонятни изтърсачета –
волните ми смугли десет пръста.
Ноктите. И “Бабо, дай ми сиренце –
“Мини, чедо по-нагоре.”
Дълги смугли пръсти и прасци,
а нагоре, още по-нагоре
женското напира да разкрие
тайните си, малкия си дом –
- шепнешком –
със мънички езичета.
Сам – сами сме с тебе в тази къща.
Тук земята вдава се в морето.
А морето носи на корема си
мъничка камбана. Цяла седмица
аз съм твойта босонога курва.
Искаш ли салам? Не искаш? Или пък
чаша скоч? Не пиеш? Пий от мен.
Гларусите умъртвяват рибите,
с писъци досущ като дечица.
Като в унес и вълните нощем
все повтарят: “аз съм, аз съм, аз съм”.
Босонога стъпвам на гърба ти.
в утрото играя си на гоненица.
Мигом ти улавяш ме за глезена,
плъзваш се нагоре, по-нагоре
и в жадната мишена ме пронизваш.
0 коментара:
Публикуване на коментар