***

автор: Мерерид Поу Дейвис

Над един аперитив
Ела, светлина на моя живот,
тази нощ
нека бъдем жестоки,
да подмамим момичето малко,
което наричат "Любов",
тази нимфа нехайна -
не помъдрява тя
и все забравя да остави
крилата си зелени, крехки
у дома,
когато покрай нас прелита, като самото лято
да сме жестоки,
да я наречем
наше детенце мило
със невинната усмивка
косите - пълни със цветя
ръцете склочени и пълни със листа блестящи
нека извикаме онази
която наричат "Любов"
и отмъщавайки за нещо
почти забравено
косите да отрежем
ръцете й да прободем
да изгорим очите
и помежду си, усмихвайки се
над един аперитив,
нека отскубнем и разкъсаме
крилете й сияйни, крехки и зелени.