Мария Магдалина

автор: АНТОН БАЕВ

Бе нощ, бе утро. В Божиите дворове
фалцетно се извиваше хоралът...
Хилядолетия със клей от борове
лекувах сам раненото си тяло.
А тя танцуваше върху жаравата.
И светеха петите и — две ножчета —
по-смъртоносни от стрела на варварин,
забита в слабините на велможа.
До смърт напиваха се всички юноши,
а старците издъхваха от спазми.
И късаха синджирите в конюшните
жребците — целите във кръв и пяна.
На сутринта, когато ме поведоха,
тя стана рано и пое към хълма.
По пътя с тръни и съдраха дрехата
и блеснаха гърдите и — две сълзи.
Накараха я да преспи с войниците.
И после я нашибаха със пръчки.
„Обичам те“ — ми каза Магдалина тихо.
Засмя се. И умря в пръстта под кръста.