Жаден съм и пия олио

автор: Мартин Златев

Жаден съм и пия олио
и след това
Той забравя да си вземе медикаментите
малкото синьо кръгче
шкафа вляво
след това забравя и обувките
пердетата се превръщат в жерави
а бутилката с кола в калинка
и докато диалогизира съществуването си
със света,
една пейка разказва за младостта си
хор от врати пее руски романси
спирката го съветва
кое небе да избере
че хрупкавото е най-вкусно
и хората някак странно танцуват
и всички са влюбени в него
а той обича да целува
и после в автобуса,
гледайки страничното стъкло
това, което вижда там
полу-прозорец и полу-огледало
ще му прошепне, че
Той всъщност съм Аз
и ще се зачуди
и ще се разплаче
а аз ще го успокоя
и ще стисне моята ръка лявата
неговата дясната
и в тази абсолютна не-свобода
да си делим едно тяло
ще му напомня,
че забрави да си вземе медикаментите
че много си лиспвах,
"този, когото
никога не срещнах,
бях самия себе си",
объркан за това
кое е всъщност вътре
и кое трябва да е вън.
сънен съм и пия олио
кръв от мъртви слънчогледи.