Неговият монолог

автор: Михаил Берберов


Ти още нищо не знаеш,
светулке,
сгушена в шепите на сърцето си.
Ти си цялата обич сега.
И светът е за теб обич.
Твойто познание почва от тук.
Ласките на ръцете ми вечер са цяла вселена за теб.
Силни са мойте ръце. И ти се докосваш до силата.
И сияеш от гордост, превръщаш се в тръпка, която изгрява
в крехкия мрак на косите ти.
Тръпка, която изпълва сумрака в мене.
Но не знаеш все още…
И бързаш.
В спиралното време сплетена, ти си пъстърва,
която се гмурка в прибоя на тялото,
пъргава смугла светкавица, още нехайна
за огъня, който запалва.
После се сгушваш в очите ми – светлинка от далеч долетяла,
спряла се в мойте зеници
Отдих ли търсиш?
В тези кафяви и гладки от взиране пропасти
влизаш сама. Знаеш ли кой те очаква?
Там непознати лица те посрещат.
На теб ти е весело.
Ти си играеш със всичко, което очите ми помнят:
Карнавалът на моите спомени.
Маски, останали живи, защото все още са живи очите ми.
Ти си единствено истинска там.
Но не знаеш все още…
Не пипай с твоите думи крехкия скелет на спомена.
Живи са твоите думи: има вятър във тях, има слънце и дъжд.
Има плът, като светла тъга, оживяла във мен.
Мълчалива бъди –
нека истинска бъдеш в мъглата на свойто мълчание,
недокоснала моите спомени,
недокоснала тяхната смърт, -
Като пъстра измама, изпълнила тези кафяви и гладки от взиране
пропасти.
Ти си цялата обич сега.
Ти си цялата истина.
Но не знаеш все още…
И се търсиш във мен
като струйка от дъжд на дланта ми отпусната,
като семенце малко, в което е скрито началото.
По далечния път на усмивката тръгваш към себе си.
Бързаш, бързаш към себе си ти,
без да знаеш, че така приближаваш по-бързо към мен.
И огряваш със свойта усмивка лицето ми.
Търсиш моите устни,
където от много въпроси
искат твоите устни сега да отдъхнат.
Отдъхни върху свойто мълчание.
Отдъхни.
И под двете дъги –
там, където сега се сгъстява отново страстта
като облачно бяло гнездо –
там, във топлият скут на клепачите смугли,
ще се видиш от четири страсти създадена:
бяла, бърза вода,
огън, жив и лукав,
топла, мека земя
и прозрачен,
изплъзващ се въздух.