Отвъд това да си жена

автор: Конча Гарсия


Жива съм. Дочувам птици,
тъй като завеса закрива прозореца.
Но съм жива.
Също така съм скрита
и затъвам в табуретки. Забелязвам,
че да се научиш да живееш е подтикващо,
за да се учиш да умираш, но съм жива
в един коридор, който ме води
накъм гласове, които не ме викат
и искат джин от човек в бяло,
облечен като аптекар
отпреди век. Усилните ми будувания
ме карат да мисля за разстоянието
като да е абстрактно да си на три места
едновременно.