сезоните, звездичките и пионките им

автор: Жан Арп


ти си толкова синя пролет моя
добре си се устроила
толкоз по-зле за лятото ако не е доволно
звънят зелените перуки
колко ли е часът
лято без четвърт
звездите разкопчават своите корсажи
разпръскват сладострастните си рози
стрелките на деня показват юли
а зимата отново идва твърде късно
преметнала през рамо като пушка
един човек по-бледен от снега
умрял от всекидневните лета на зимата
многото лета правят дори кафето кръгло
а всеки понеделник идва зима
тя реже черното от бялото на две
напада всяка част отделно с остър нож
а в туй време спи стопанинът на дома
върху уханните си корени
не го събуждат изстрели от черното кафе
ни снегът тъй рано завалял през таз година
вали върху намръщените гноми
когато бримките се късат на гърдите
а фиксираните дни отварят чучури
за да изскочат бризги от човешки листи
ний станахме отново малки
вървим след траурното шествие на мравките
с факел в ръка
с мишка в уста
под дъждобрана от числа
разпънатата ни храна е с формата неясна на есента

***
слонът влюбен в милиметър

слонът е влюбен в милиметъра
мечтае охлювът за лунно поражение
обувките му бледи и лъщят
като желатиновата пушка на неовойник

орелът прави жестове в допустима празнота
а вимето му пълно със светкавици

в чист готически стил са мустаците на лъва
кожата му неподвижна
усмихната като мастилено петно

мангустата със глас на разядосана малина
но се държи добре в ябълково общество
състрадателна като круша
сладострастна като тиква

кравата тръгна по препънат път
губещ се сред хартия от бяло месо
всеки наш косъм тежи осем

змията скача край любовните легени
пълни с прободени сърца
и си клъвва клъвва

славеят полива стомаси и сърца мозъци и черва
туй значи линии и рози люляци и карамфили
бълхата носи левия си крак зад дясното ухо
лявата ръка в дясната
и скача с левия си крак над дясното ухо


превод на Стефан Гечев