стихове от НИКОЛАЙ ПАВЛОВ

Между звездите и пръстта-
мълчание.
Глаголицата му космическа тълкувам:
аз е обвинение в очите на Вселената -
троха за гладното ми любопитство -
акростих на тайната.

Наточена
до бяло
гилотина -
Листът.

След разхищавани признания
прегракнах смелостта си
за последна дума
и кой ли в мен тръби свирепо:
“Животът ти е златна ябълка -
огризва я ламичката на суетата.”

Човече,
инкрустирай гилотини!

***
Пускам те да си заминеш само
щом катастрофират всички влакове,
самолетите се изпарят в движение
и изтънеят пътищата - змийски скелети.
Дори на светло паякът да те разнищи
/въпросите му винаги са мълчаливи/ -
не късай копчето на общата ми бедност.
Надбягваш бягството,
надбягвай го!
Един случаен охлюв,
отворил всичките прозорци на душата си
ще те настигне.
И от това течение,
внезапно под небцето ми
ще се опита киселата дренка да узрее.
Успее ли - природата ще си отдъхне!

***
Синтаксис на грижите

И дълго ще се питам: Кой
за притчите на птиците ще ми разкаже,
за слънцето потеглило на водопой,
за капките строшени по паважа?...

Достатъчно ми е едно око
да различа сред толкова измами,
че в тайната бутилка с алкохол
се дави истината за баща ми.

Учудвам се, че още съм от дим
във армията на оловните войници,
че светлината със един аршин
се мери от поети и къртици.

Прочитам хората подобно некролози,
но времето за избеляването им ще се погрижи.
Във азбуката на съдбата всеки носи
Синтаксиса на дребните си грижи.